1 Г осподнето слово, което дойде към Йеремия за бездъждието:

A palavra do Senhor, que veio a Jeremias, a respeito da seca.

2 Ю да ридае и хората в портите му са изнемощели; седят на земята облечени в черно; и викът на Йерусалим се издигна.

Judá chora, e as suas portas estão enfraquecidas; eles se sentam de luto no chão; e o clamor de Jerusalém já vai subindo.

3 Г олемците му пращат подчинените си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамват се и се смущават, и покриват главите си.

E os seus nobres mandam os seus inferiores buscar água; estes vão

4 П онеже земята се напука, защото няма дъжд на земята, затова орачите се посрамват, покриват главите си.

Por causa do solo ressecado, pois que não havia chuva sobre a terra, os lavradores ficam envergonhados e cobrem as suas cabeças.

5 О ще и кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева.

Pois até a cerva no campo pare, e abandona sua cria, porquanto não há erva.

6 И дивите осли, като застават по голите височини, задушават се за въздух като чакали; очите им чезнат, понеже няма трева.

E os asnos selvagens se põem nos altos escalvados e, ofegantes, sorvem o ar como os chacais; desfalecem os seus olhos, porquanto não ha erva.

7 Г осподи, при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много; пред Тебе съгрешихме.

Posto que as nossas iniqüidades testifiquem contra nós, ó Senhor, opera tu por amor do teu nome; porque muitas são as nossas rebeldias; contra ti havemos pecado.

8 Н адеждо на Израел, Спасителю негов в скръбно време, защо да си като пришълец в тази страна и като пътник, отбил се да пренощува?

ç esperança de Israel, e Redentor seu no tempo da angústia! por que serias como um estrangeiro na terra? e como o viandante que arma a sua tenda para passar a noite?

9 З ащо да си като смаян човек, като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; не ни изоставяй.

Por que serias como homem surpreendido, como valoroso que não pode livrar? Mas tu estás no meio de nós, Senhor, e nós somos chamados pelo teu nome; não nos desampares.

10 Т ака казва Господ на този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържаха краката си, така Господ не благоволи към тях; сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.

Assim diz o Senhor acerca deste povo: Pois que tanto gostaram de andar errantes, e não detiveram os seus pés, por isso o Senhor não os aceita, mas agora se lembrará da iniqüidade deles, e visitará os seus pecados.

11 И Господ ми каза: Недей се моли за доброто на този народ.

Disse-me ainda o Senhor: Não rogues por este povo para seu bem.

12 Д аже ако постят, няма да послушам вика им, и ако принесат всеизгаряния и приноси, няма да благоволя към тях; а ще ги довърша с меч, глад и мор.

Quando jejuarem, não ouvirei o seu clamor, e quando oferecerem holocaustos e oblações, não me agradarei deles; antes eu os consumirei pela espada, e pela fome e pela peste.

13 Т огава казах: Уви, Господи Йехова! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч, нито ще има глад у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място.

Então disse eu: Ah! Senhor Deus, eis que os profetas lhes dizem: Não vereis espada, e não tereis fome; antes vos darei paz verdadeira neste lugar.

14 Т огава Господ ми каза: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил; те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, суетата и измамата на своето сърце.

E disse-me o Senhor: Os profetas profetizam mentiras em meu nome; não os enviei, nem lhes dei ordem, nem lhes falei. Visão falsa, adivinhação, vaidade e o engano do seu coração é o que eles vos profetizam.

15 З атова така казва Господ: За пророците, които пророкуват в Моето име, без да съм ги изпратил, а които казват: Меч и глад няма да има в тази страна, - с меч и глад ще бъдат изтребени тези пророци.

Portanto assim diz o Senhor acerca dos profetas que profetizam em meu nome, sem que eu os tenha mandado, e que dizem: Nem espada, nem fome haverá nesta terra: Â espada e ã fome serão consumidos esses profetas.

16 А народът, на който те пророкуват, ще бъдат изхвърлени от йерусалимските улици, загинали от глад и меч; и няма да има кой да ги заравя - тях и жените им, синовете и дъщерите им; защото ще излея върху тях собственото им зло.

E o povo a quem eles profetizam será lançado nas ruas de Jerusalém, por causa da fome e da espada; e não haverá quem os sepulte a eles, a suas mulheres, a seus filhos e a suas filhas; porque derramarei sobre eles a sua maldade.

17 И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем, без да престанат; защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.

Portanto lhes dirás esta palavra: Os meus olhos derramem lágrimas de noite e de dia, e não cessem; porque a virgem filha do meu povo está gravemente ferida, de mui dolorosa chaga.

18 А ко изляза на полето - ето убитите с меч! А ако вляза в града - ето изнемощелите от глад. Дори пророкът и свещеникът обходиха земята, но не знаят какво да се направи.

Se eu saio ao campo, eis os mortos ã espada, e, se entro na cidade, eis os debilitados pela fome; o profeta e o sacerdote percorrem a terra, e nada sabem.

19 О тхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил и няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време за изцеление, но, ето, смущение!

Porventura já de todo rejeitaste a Judá? Aborrece a tua alma a Sião? Por que nos feriste, de modo que não há cura para nós? Aguardamos a paz, e não chegou bem algum; e o tempo da cura, e eis o pavor!

20 П ризнаваме, Господи, нечестието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили пред Тебе.

Ah, Senhor! reconhecemos a nossa impiedade e a iniqüidade de nossos pais; pois contra ti havemos pecado.

21 З аради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол; спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

Não nos desprezes, por amor do teu nome; não tragas opróbrio sobre o trono da tua glória; lembra-te, e não anules o teu pacto conosco.

22 М ежду идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, Господи, Боже наш? Затова Тебе чакаме, защото Ти си сторил всичко това.

Há, porventura, entre os deuses falsos das nações, algum que faça chover? Ou podem os céus dar chuvas? Não és tu, ó Senhor, nosso Deus? Portanto em ti esperaremos; pois tu tens feito todas estas coisas.