1 З ащото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

Porque vós mesmos sabeis, irmãos, que a nossa entrada entre vós não foi vã;

2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

mas, havendo anteriormente padecido e sido maltratados em Filipos, como sabeis, tivemos a confiança em nosso Deus para vos falar o evangelho de Deus em meio de grande combate.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

Porque a nossa exortação não procede de erro, nem de imundícia, nem é feita com dolo;

4 н о както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

mas, assim como fomos aprovados por Deus para que o evangelho nos fosse confiado, assim falamos, não para agradar aos homens, mas a Deus, que prova os nossos corações.

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

Pois, nunca usamos de palavras lisonjeiras, como sabeis, nem agimos com intuitos gananciosos. Deus é testemunha,

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

nem buscamos glória de homens, quer de vós, quer de outros, embora pudéssemos, como apóstolos de Cristo, ser-vos pesados;

7 а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

antes nos apresentamos brandos entre vós, qual ama que acaricia seus próprios filhos.

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Assim nós, sendo-vos tão afeiçoados, de boa vontade desejávamos comunicar-vos não somente o evangelho de Deus, mas ainda as nossas próprias almas; porquanto vos tornastes muito amados de nós.

9 З атова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как като работехме денем и нощем, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

Porque vos lembrais, irmãos, do nosso labor e fadiga; pois, trabalhando noite e dia, para não sermos pesados a nenhum de vós, vos pregamos o evangelho de Deus.

10 В ие сте свидетели и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

Vós e Deus sois testemunhas de quão santa e irrepreensivelmente nos portamos para convosco que credes;

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща - децата си,

assim como sabeis de que modo vos tratávamos a cada um de vós, como um pai a seus filhos,

12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

exortando-vos e consolando-vos, e instando que andásseis de um modo digno de Deus, o qual vos chama ao seu reino e glória.

13 И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

Por isso nós também, sem cessar, damos graças a Deus, porquanto vós, havendo recebido a palavra de Deus que de nós ouvistes, a recebestes, não como palavra de homens, mas (segundo ela é na verdade) como palavra de Deus, a qual também opera em vós que credes.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

Pois vós, irmãos, vos haveis feito imitadores das igrejas de Deus em Cristo Jesus que estão na Judéia; porque também padecestes de vossos próprios concidadãos o mesmo que elas padeceram dos judeus;

15 к оито убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

os quais mataram ao Senhor Jesus, bem como aos profetas, e a nós nos perseguiram, e não agradam a Deus, e são contrários a todos os homens,

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Апостолът желае да посети солунската църква

e nos impedem de falar aos gentios para que sejam salvos; de modo que enchem sempre a medida de seus pecados; mas a ira caiu sobre eles afinal.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

Nós, porém, irmãos, sendo privados de vós por algum tempo, de vista, mas não de coração, tanto mais procuramos com grande desejo ver o vosso rosto;

18 З ащото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

pelo que quisemos ir ter convosco, pelo menos eu, Paulo, não somente uma vez, mas duas, e Satanás nos impediu.

19 П онеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие - пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

Porque, qual é a nossa esperança, ou gozo, ou coroa de glória, diante de nosso Senhor Jesus na sua vinda? Porventura não o sois vós?

20 З ащото вие сте наша слава и радост.

Na verdade vós sois a nossa glória e o nosso gozo.