1 З ащото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

Защото сами вие знаете, братя, че нашия достъп при вас не беше напразно;

2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

но както бяхме от по напред пострадали и бяхме опозо рени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието Благовевстие всред голяма борба.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

4 н о както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7 а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

но сме били нежни поради вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 З атова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как като работехме денем и нощем, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

Затова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

10 В ие сте свидетели и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща - децата си,

като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си,

12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

Защото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите;

15 к оито убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Апостолът желае да посети солунската църква

като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 З ащото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

19 П онеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие - пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие?

20 З ащото вие сте наша слава и радост.

Защото вие сте нашата слава и радост.