Евреи 4 ~ Евреи 4

picture

1 И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

2 З ащото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха.

Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

3 З атова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света.

Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог:

4 З ащото някъде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка."

а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

6 И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си,

И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието ( Или: Непокорството ) си,

7 з атова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме: "Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си."

затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърдцата си".

8 З ащото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.

Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.

9 С ледователно за Божия народ остава една съботна почивка.

Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. ( Виж. ст. 4. )

10 З ащото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

11 З атова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.

Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.

12 З ащото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.

Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърдцето.

13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме. Исус Христос е великият Първосвещеник

И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

14 И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 З ащото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.

Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.

16 З атова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.

Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.