1 ( По слав. 105.) Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека.

Praise the Lord! O give thanks to the Lord for He is good. His loving-kindness lasts forever.

2 К ой може да изкаже великите дела на Господа или да разгласи цялото Негово хваление?

Who can put into words the great works of the Lord? Who can make known all His praise?

3 Б лажени онези, които пазят правосъдие; блажен онзи, който върши правда по всяко време.

Happy are those who are faithful in being fair and who always do what is right and good!

4 П омни ме, Господи, с благоволението, което храниш към народа Си; посети ме със спасението Си;

O Lord, remember me when You show favor to Your people. Visit me also when You save them.

5 з а да видя благоденствието на Твоите избрани, за да се радвам във веселието на народа Ти, за да се хваля заедно с Твоето наследство.

So I may share in the well-being of Your chosen ones. So I may share in the joy of Your nation, and be proud of Your people.

6 С ъгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме.

We have sinned like our fathers. We have done wrong. We have been sinful in our actions.

7 Б ащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, а се възпротивиха при морето, при Червеното море.

Our fathers in Egypt did not understand Your powerful works. They did not remember how many times You showed Your loving-kindness. But they turned against You by the sea, the Red Sea.

8 П ри все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си.

Yet He saved them because of the honor of His name, and to make His great power known.

9 С мъмра Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище

So He spoke sharp words to the Red Sea and it dried up. And He led them through the sea as through a desert.

10 и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на неприятеля.

He saved them from the hand of those who hated them. He set them free from the hand of those who went against them.

11 В одите покриха противниците им; не остана нито един от тях.

And the waters covered those who hated them. Not one of them was left.

12 Т огава повярваха на думите Му, пееха Му хваления.

Then they believed His promises. They sang His praise.

13 Н о скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му,

But they soon forgot His works. They did not wait to hear what He wanted them to do.

14 а се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна;

They wanted many things in the desert, and they tempted God there.

15 и Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им.

So He gave them what they wanted, but He allowed their souls to become weak because of it.

16 С ъщо и на Моисей те завидяха в стана и на Господния светия Аарон.

They were jealous of Moses in the place where they set up their tents. And they were jealous of Aaron, the holy one of the Lord.

17 З емята се разтвори и погълна Датан, и покри Авироновата дружина;

So the earth opened up and swallowed Dathan. It closed over the group of Abiram.

18 и огън се запали сред дружината им; пламък изгори нечестивите.

And a fire came among their followers. It burned up the sinful people.

19 Т е направиха теле в Хорив и се поклониха на излят идол;

They made a calf at Horeb and worshiped a god of gold.

20 т ака размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева!

They traded their shining-greatness for something that looked like a bull that eats grass.

21 З абравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет,

They forgot the God Who saved them, Who had done great things in Egypt,

22 ч удесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море.

powerful works in the land of Ham, and works that brought fear by the Red Sea.

23 З атова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

So He said that He would destroy them. But Moses, His chosen one, stood in the way to keep His anger from destroying them.

24 Д ори те презряха желаната земя, не повярваха в Неговото слово,

Then they hated the good land. They did not believe in His Word.

25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на Господа.

But they complained in their tents. They did not listen to the voice of the Lord.

26 З атова Той им се закле, че ще ги повали в пустинята

So He swore to them that He would let them die in the desert.

27 и че ще повали потомството им между народите, и ще ги разпръсне по разни страни.

And He would spread out their children among the nations and divide them over all the earth.

28 С ъщо те се прилепиха към Ваалфегор и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.

They joined themselves to Baal of Peor and ate gifts given to the dead.

29 И така предизвикаха Бога с делата си дотолкова, че язвата направи пролом между тях.

They made the Lord angry by their actions and a sickness broke out among them.

30 Н о стана Финеес и извърши посредничество, и язвата престана;

Then Phinehas stood up and came between them, and the sickness was stopped.

31 и това му се вмени за правда от род в род довека.

And this made him right with God to all people forever.

32 С ъщо и при водите на Мерива те Го разгневиха, така че нещастие сполетя Моисей заради тях;

They also made the Lord angry at the waters of Meribah. And trouble came to Moses because of them.

33 з ащото се разбунтуваха против Духа Му и Моисей говори несмислено с устните си.

He spoke from his lips without thinking because they went against the Spirit of God.

34 П ри това те не изтребиха племената, както Господ им беше заповядал,

They did not destroy the people as the Lord told them to do.

35 а се смесиха с тези народи и се научиха на техните дела;

But they mixed with the nations and learned their ways.

36 т ака че служиха на идолите им, които станаха примка за тях.

They served their gods, which became a trap to them.

37 Д а! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете

They even gave their sons and daughters as gifts on an altar to the demons.

38 и проляха невинна кръв - кръвта на синовете и дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.

They poured out the blood of those who were not guilty, the blood of their sons and daughters, whom they gave on an altar to the gods of Canaan. And the land was poisoned with blood.

39 Т ака те се оскверниха от делата си и блудстваха в действията си.

They made themselves unclean by what they did. They were not true to God in what they did.

40 З атова гневът на Господа пламна против народа Му и Той се погнуси от наследството Си.

So the Lord was angry with His people. He hated His people.

41 П редаде ги в ръцете на народите; и ги завладяха противниците им.

So He handed them over to the nations. And those who hated them ruled over them.

42 Н еприятелите им продължиха да ги притесняват и те останаха подчинени под ръката им.

Those who hated them held a strong power over them. And they were made to obey them.

43 М ного пъти Той ги избавя; но понеже намеренията им бяха бунтовнически, затова се и унижиха поради беззаконието си.

God set them free many times. But they always turned against Him and went deeper into sin.

44 В ъпреки това обаче Той погледна към утеснението им, когато чу вика им;

But He looked upon their trouble when He heard their cry.

45 с помни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост;

He remembered His agreement because of them, and took pity on them by the greatness of His loving-kindness.

46 с ъщо направи да ги съжаляват всички, които ги бяха пленили.

Those who held them also saw how God took pity on them.

47 И збавѝ ни, Господи, Боже наш, и ни съберѝ измежду народите, за да славословим Твоето свято име и да тържествуваме с Твоята хвала.

O Lord our God, save us! Gather us from among the nations. And we will give thanks to Your holy name and find honor in Your praise.

48 Б лагословен да е Господ, Израелевият Бог, отвека и довека; и целият народ да каже: Амин. Алилуя.

Honor and thanks be to the Lord, the God of Israel, forever and ever. Let all the people say, “Let it be so!” Praise the Lord!