1 Н о Сатана се повдигна против Израел и подбуди Давид да преброи Израел.

Satan stood up against Israel, and moved David to number Israel.

2 И така, Давид каза на Йоав и на първенците от народа: Идете, пребройте Израел от Вирсавее до Дан и ми доложете, за да науча броя им.

So David said to Joab and the leaders of the people, “Go and number Israel from Beersheba to Dan. Then let me know how many people there are.”

3 А Йоав отговори: Господ дано прибави на народа Си стократно повече, отколкото са! Но, господарю мой, царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да стане причина за вина в Израел?

Joab said, “May the Lord add to His people a hundred times as many as they are! But, my lord the king, are they not all my lord’s servants? Why does my lord want this thing done? Why should he bring guilt upon Israel?”

4 О баче царската дума надделя над Йоав. И така, Йоав тръгна и като обходи целия Израел, се върна в Йерусалим.

But the king’s word was stronger than Joab. So Joab left and went through all of Israel, and returned to Jerusalem.

5 Й оав доложи на Давид броя на преброения народ. И целият Израел беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да носят меч; а Юда - четиристотин и седемдесет хиляди мъже, които можеха да носят меч.

He gave the number of all the people to David. There were 1, 100, 000 men in all Israel who used the sword. And there were 470, 000 men in Judah who used the sword.

6 А между тях той не брои левитите и Вениаминовите синове; защото царската дума беше гнусна за Йоав.

But Joab did not number Levi and Benjamin among them because he did not like what the king had told him to do.

7 Н о това нещо се видя зло пред Бога; затова Той порази Израел.

God was not pleased that Israel was numbered so He punished Israel.

8 Т огава Давид каза на Бога: Съгреших тежко, като извърших това; но сега, моля Ти се, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

David said to God, “I have sinned very much by doing this thing. But now I beg You, take away the sin of Your servant for I have done a very foolish thing.”

9 И Господ говорѝ на Давидовия ясновидец Гад:

The Lord said to Gad, David’s man of God,

10 И ди, говорѝ на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.

“Go and tell David, ‘This is what the Lord says. “I give you three things to choose from. Choose one of them, that I may do it to you.”’”

11 И така, Гад дойде при Давид и му каза: Така казва Господ:

So Gad came to David and said, “This is what the Lord says. ‘Choose one of these.

12 И збери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си, като те стига техният меч, или три дни да поразява Господният меч, т. е. мор по земята, като ангелът Господен погубва по всичките Израелеви предели. И така, сега виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме е пратил.

Three years of no food in the land; three months to be destroyed by the sword of those who hate you; or three days of the sword of the Lord. This would be a disease sent upon the land. The angel of the Lord would destroy with disease through all the land of Israel.’ Now decide what answer I should give Him Who sent me.”

13 Д авид отвърна на Гад: Намирам се много натясно; обаче по-добре да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; а в ръката на човека да не попадна.

David said to Gad, “I am in much trouble. Let me fall into the hand of the Lord. For His loving-kindness is very great. But do not let me fall into the hand of man.”

14 И така, Господ прати мор върху Израел; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израел.

So the Lord sent a disease upon Israel. And 70, 000 men of Israel died.

15 Б ог прати ангел в Йерусалим, за да го погуби; но когато започна да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при хармана на евусеца Орна.

God sent an angel to destroy Jerusalem. But as he was about to destroy it, the Lord saw the trouble and was sorry. He said to the destroying angel, “It is enough. Now take your hand away.” The angel of the Lord was standing by the grain-floor of Ornan the Jebusite.

16 А Давид, като погледна и видя, че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Йерусалим, тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха на лицата си.

Then David looked up and saw the angel of the Lord standing between earth and heaven. The angel had his sword in his hand, held out over Jerusalem. Then David and the leaders fell on their faces. They were dressed in cloth made from hair.

17 И Давид каза на Бога: Не заповядах ли аз да преброят народа? Наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тези овце какво са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом, а не над Твоя народ, за да ги погуби.

David said to God, “Was it not I who said that the people must be numbered? I am the one who has sinned and done a very bad thing. But what have these sheep done? O Lord my God, I beg You, let Your hand be against me and my father’s house. But do not let the trouble be upon Your people.”

18 Т огава ангелът Господен заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и издигне жертвеник на Господа на хармана на евусеца Орна.

Then the angel of the Lord told Gad to say to David, “Go up and build an altar to the Lord on the grain-floor of Ornan the Jebusite.”

19 И така, Давид излезе според думата, която Гад говори в Господнето име.

So David went up when he heard what Gad said in the name of the Lord.

20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито.)

Now Ornan was beating the grain. He turned and saw the angel. And his four sons hid themselves.

21 И като идваше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе от хармана и се поклони на Давид с лице до земята.

Ornan looked and saw David coming. So he went out from the grain-floor and put his face to the ground showing respect to David.

22 Т огава Давид му каза: Дай ми мястото, където е този харман, за да издигна на него жертвеник на Господа; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между народа.

David said to him, “Give me this part of the grain-floor, that I may build an altar on it to the Lord. Give it to me for the full price. Then the disease will be turned away from the people.”

23 А Орна отговори на Давид: Вземи си го и нека господарят ми, царят, направи каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичко давам.

Ornan said to David, “Take it. Let my lord the king do what is good in his eyes. See, I will give the bulls for burnt gifts. I will give the objects made of wood used for beating grain for the fire-wood. And I will give the grain for the grain gift. I will give it all.”

24 А цар Давид каза на Орна: Не, а непременно ще го купя с пълна цена; защото не искам да взема за жертва на Господа това, което е твое, нито ще принеса за всеизгаряне, без да платя.

But King David said to Ornan, “No, I will buy it for the full price. I will not take what is yours for the Lord. And I will not give a burnt gift for which I do not pay.”

25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикъла злато по теглилка.

So David gave Ornan 600 pieces of gold by weight for the place.

26 Т ам Давид издигна жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън, паднал върху жертвеника за всеизгарянето.

Then David built an altar there to the Lord. He gave burnt gifts and peace gifts, and he called to the Lord. The Lord answered him with fire from heaven on the altar of burnt gifts.

27 Т огава Господ заповяда на ангела и той върна меча си в ножницата му.

Then the Lord told the angel to return his sword to its holder.

28 В онова време, когато Давид видя, че Господ го послуша на хармана на евусеца Орна, започна да принася там жертви.

When David saw that the Lord had answered him on the grain-floor of Ornan the Jebusite, he gave his gifts there.

29 З ащото в онова време Господнята скиния, която Моисей направи в пустинята, и жертвеникът за всеизгарянето бяха на високото място в Гаваон.

The meeting tent which Moses had made in the desert was in the high place at Gibeon then. The altar of burnt gifts was there also.

30 Н о Давид не можеше да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

But David could not go in front of it to pray to God. For he was afraid of the sword of the angel of the Lord.