1 Т огава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

Then the Lord sent Nathan to David. He came to him and said, “There were two men in one city. One was rich and the other was poor.

2 Б огатият имаше много овце и говеда,

The rich man had many flocks and cattle.

3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.

But the poor man had nothing except one little female lamb which he bought and fed. It grew up together with him and his children. It would eat his bread and drink from his cup and lie in his arms. It was like a daughter to him.

4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.

Now a traveler came to the rich man. But the rich man was not willing to take from his own flock or his own cattle, to make food for the traveler who had come to him. Instead, he took the poor man’s female lamb and made it ready for the man who had come to him.”

5 Т огава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия Господ, човекът, който е направил това, заслужава смърт.

David was very angry at the man, and said to Nathan, “As the Lord lives, for sure the man who has done this should die.

6 Т ой и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил.

And he must pay four times the worth of the lamb, because he did this thing without pity.”

7 Т огава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва Господ, Израелевият Бог: Аз те помазах за цар над Израел и те избавих от Сауловата ръка.

Nathan said to David, “You are the man! This is what the Lord God of Israel says: ‘I chose you to be the king of Israel. I saved you from the hand of Saul.

8 Д адох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израелевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.

I gave you Saul’s family and Saul’s wives into your care. I gave you the nations of Israel and Judah. And if this were too little, I would give you as much more.

9 З ащо ти презря словото на Господа и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

Why have you hated the Word of the Lord by doing what is bad in His eyes? You have killed Uriah the Hittite with the sword. You have taken his wife to be your wife. You have killed him with the sword of the sons of Ammon.

10 С ега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена.

So now some from your family, even in the future, will die by the sword, because you have turned against Me and have taken the wife of Uriah the Hittite to be your wife.’

11 Т ака казва Господ: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

This is what the Lord says: ‘See, I will bring trouble against you from your own family. I will take your wives in front of your eyes and give them to your neighbor. He will lie with your wives in the light of day.

12 З ащото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израел и пред слънцето.

You did it in secret. But I will do this in front of all Israel, and under the sun.’”

13 Т огава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

Then David said to Nathan, “I have sinned against the Lord.” And Nathan said to him, “The Lord has taken away your sin. You will not die.

14 Н о понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.

But by this act you have given those who hate the Lord a reason to speak against the Lord. The child that is born to you will die for sure.”

15 И Натан си отиде у дома. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.

Then Nathan went home. David’s Son Dies The Lord sent trouble upon the child of Uriah’s wife and David, so that he was very sick.

16 И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид постѝ, влезе и пренощува, легнал на земята.

David begged God to make the child well. He went without food and lay all night on the ground.

17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

The leaders of his family stood beside him to lift him up from the ground. But David was not willing. He would not eat food with them.

18 Н а седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

The child died on the seventh day. And David’s servants were afraid to tell him that the child was dead, for they said, “See, we spoke to him while the child was still alive, and he did not listen to us. So how can we tell him the child is dead? He might hurt himself.”

19 Н о Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.

But when David saw his servants speaking together in secret, he understood that the child was dead. He asked his servants, “Is the child dead?” And they said, “He is dead.”

20 Т огава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в Господния дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.

So David got up from the ground, washed, poured oil on himself, and changed his clothes. Then he came into the house of the Lord and worshiped. He returned to his own house and asked for food. So they set food in front of him, and he ate.

21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

Then his servants said to him, “What is this that you have done? While the child was alive, you went without food and cried. But when the child died, you got up and ate food.”

22 А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?

David said, “I went without food and cried while the child was still alive, for I said, ‘Who knows? The Lord might be kind to me and let the child live.’

23 Н о сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене. Раждането на Соломон

But now he has died. Why should I go without food? Can I bring him to life again? I will go to him, but he will not return to me.” Solomon Is Born

24 С лед това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И Господ го възлюби

Then David comforted his wife Bathsheba. He went in and lay with her, and she gave birth to a son. He gave him the name Solomon. The Lord loved him,

25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия, заради Господа. Победа над амонците

and sent word through Nathan who spoke for God. And Nathan gave him the name Jedidiah because of the Lord. David Takes Rabbah

26 А Йоав воюва̀ против Рава на амонците и превзе царския град.

Now Joab fought against Rabbah of the sons of Ammon, and took the king’s city.

27 И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.

Joab sent men to David, saying, “I have fought against Rabbah. I have taken the city of waters.

28 С ега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.

So gather the rest of the people together. Go against the city and take it, or I will take the city myself and it will be called by my name.”

29 З атова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.

So David gathered all the people and went to Rabbah. He fought against it, and took it.

30 В зеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.

Then he took the very heavy crown from their king’s head. In it were beautiful stones of much worth. The crown was put on David’s head. And he brought a large amount of things out of the city.

31 И зведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.

He brought out the people who were in it also. He made them work with saws, sharp iron tools, and iron axes. And he made them work in the heat making building stones. He did this to all the cities of the sons of Ammon. Then David and all the people returned to Jerusalem.