1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях
The religious leaders and the leader of the house of God and some of the religious group who believe no one will be raised from the dead came to Peter and John while they were talking to the people.
2 в ъзмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.
They were angry because Peter and John had been teaching the people and preaching that Jesus had been raised from the dead.
3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.
So they took them and put them in prison until the next day because it was evening.
4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.
But many of those who heard what Peter and John said put their trust in Christ. The group of followers was now about 5, 000 men. Peter Speaks to the Religious Leaders’ Court
5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;
The next day the leaders of the court and the leaders of the people and the teachers of the Law came together in Jerusalem.
6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
Annas the head religious leader was there. Caiaphas and John and Alexander were there also and all who were in the family of the head religious leader.
7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?
They put the missionaries in front of them and asked, “By what power or in whose name have you done this?”
8 Т огава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,
Then Peter, having been filled with the Holy Spirit, said, “You who are leaders of the people,
9 а ко ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,
are you asking us today about the good work we did to a man who needed help? Are you asking how he was healed?
10 д а знаете всички вие и целият Израелев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.
You and all the Jews must know that it was by the name of Jesus Christ of Nazareth, the One you nailed to a cross and God raised from the dead. It is through Him that this man stands in front of you well and strong.
11 Т ой е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.
Christ is the Stone that was put aside by you workmen. But He has become the most important Stone in the building.
12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.
There is no way to be saved from the punishment of sin through anyone else. For there is no other name under heaven given to men by which we can be saved.” Peter and John Are Free to Go but Are Told Not to Preach
13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.
They were surprised and wondered how easy it was for Peter and John to speak. They could tell they were men who had not gone to school. But they knew they had been with Jesus.
14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.
They were not able to argue about what Peter and John had said because the man who had been healed was standing with them.
15 З атова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:
The religious leaders told Peter and John to leave the court so the leaders could talk together.
16 К акво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.
They said, “What should we do with these men? Everyone living in Jerusalem knows a powerful work has been done by them. We cannot say that it did not happen.
17 Н о за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.
Let us tell them with strong words that they must not speak again to anyone in this name. This will keep the news from going out among the people.”
18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.
Then they called them in and told them they must not speak or teach anymore in the name of Jesus.
19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
Peter and John said, “If it is right to listen to you more than to God, you decide about that.
20 з ащото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
For we must tell what we have seen and heard.”
21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
After they had spoken more sharp words to them, they let them go. They could not beat them because the people were giving thanks to God for what had happened.
22 З ащото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. Молитва за Божия подкрепа
The man on whom this powerful work of healing had been done was more than forty years old. The Prayer of the Young Church
23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.
As soon as the missionaries were free to go, they went back to their own group. They told them everything the religious leaders had said.
24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,
When they heard it, they all prayed to God, saying, “Lord God, You made the heaven and the earth and the sea and everything that is in them.
25 Т и чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: "Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети?
You said through the Holy Spirit by the mouth of our father David, ‘Why are the nations so shaken up and the people planning foolish things?
26 О пълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник."
The kings of the earth stood in a line ready to fight, and the leaders were all against the Lord and against His Christ.’
27 З ащото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израелевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал,
You know that Herod and Pilate and the Jews and the people who are not Jews gathered together here against Jesus. He was Your Holy Son and the One You had chosen
28 з а да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
to do everything You planned and said would happen.
29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
And now, Lord, listen to their sharp words. Make it easy for your servants to preach Your Word with power.
30 д окато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.
May You heal and do powerful works and special things to see through the name of Jesus, Your Holy Son!” The Christians Are Filled with the Holy Spirit
31 И като се помолиха, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. Общата собственост на благата при първите християни
When they had finished praying, the place where they were gathered was shaken. They were all filled with the Holy Spirit. It was easy for them to speak the Word of God. The New Way of Life
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
The many followers acted and thought the same way. None of them said that any of their things were their own, but they shared all things.
33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.
The missionaries told with much power how Jesus was raised from the dead. God’s favor was on them all.
34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,
No one was in need. All who owned houses or pieces of land sold them and brought the money from what was sold.
35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.
They gave it to the missionaries. It was divided to each one as he had need.
36 Т ака Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи "син на утешение"), левит, родом от Кипър,
Joseph was among them. The missionaries called him Barnabas. His name means Son of Comfort. He was from the family group of Levi and from the country of Cyprus.
37 к ато имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.
He had some land which he sold and brought the money to the missionaries.