1 Г оспод каза още на Моисей на Синайската планина:

The Lord said to Moses at Mount Sinai,

2 К ажи на израелтяните: Когато влезете в земята, която Аз ви дам, самата земя да спазва събота за Господа.

“Say to the people of Israel, ‘When you come to the land I will give you, then the land will have a Year of Rest to the Lord.

3 Ш ест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;

Six years you will plant seeds in your field. Six years you will take care of your vines and gather their fruit.

4 а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си.

But the seventh year will be a Year of Rest for the land, a Year of Rest to the Lord. You will not plant seeds in your field or take care of your vines.

5 Д а не жънеш и саморасло жито, нито да обираш грозде от нерязано лозе; да бъде година за тържествена почивка на земята.

You will not gather what grows of itself in your field. And do not gather the fruit of the vines that have not been cared for. The land will have a Year of Rest.

6 П роизведеното през тази събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе;

During the Year of Rest the land will give food for you, for your men and women servants, the man you pay to work for you, and the stranger who lives with you.

7 н а добитъка ти и на животните, които са в земята ти, всички нейни произведения ще бъдат за храна.

Even your cattle and the animals in your land will have food to eat. The Fiftieth Year

8 Д а си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, и като ти мине времето на седем седмици от години, т. е. четиридесет и девет години,

‘You are to number seven Years of Rest for yourself, seven times seven years. The time of the seven Years of Rest will be forty-nine years.

9 т огава, на десетия ден от седмия месец, да надуеш празничните рогове; в деня на умилостивението да накарате да се затръби по цялата ви земя.

Then let the horn be heard on the tenth day of the seventh month. On the day to be made free from sin you will let a horn be heard all through your land.

10 И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение по цялата земя на всичките ѝ жители; това ще ви бъде юбилей - всеки да се върне на имота си и всеки да се върне при семейството си.

You will honor the fiftieth year as holy. And let it be known in all the land that all who are living there are free. It will be a happy time for you. Each of you will return to what is his. Each will return to his family.

11 П етдесетата година да ви бъде юбилейна година; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.

That fiftieth year will be a happy time for you. You will not plant seeds in the field, or gather the food that grows of itself, or gather fruit from the vines that are not cared for.

12 З ащото това е юбилей; той нека бъде свят за вас; от полето да се храните с произведеното от него.

This is a happy time. It will be holy to you. You will eat from what the field gives.

13 В тази юбилейна година да се върнете в имота си.

‘In this Year of Jubilee each one will have what was his.

14 И ако продадеш нещо на ближния си или купиш нещо от ближния си, не се онеправдавайте едни други;

If you sell anything to your neighbor, or buy from your neighbor, do not do wrong to one another.

15 а според годините, които остават след юбилея, да купуваш от ближния си; и според годините, които остават за събирането на плода, да ти продава.

You will pay your neighbor by the number of years since the Year of Jubilee. And he will sell to you by the number of years the food may be gathered.

16 С поред броя на годините ще повишиш цената му и според броя на годините ще понижиш цената му; защото той ти продава според броя на реколтите.

You will make the price more if there are many years, and make the price less if there are few years. For he is selling you the food that is gathered each year.

17 Д а не се мамите едни други; а да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Йехова, вашият Бог.

Do not do wrong to one another, but fear your God. I am the Lord your God. The Seventh Year

18 И така, да изпълнявате наредбите Ми, да пазите законите Ми и да ги вършите, за да живеете безопасно на земята.

‘So keep My Laws and do what I say, and you will be safe living in the land.

19 З емята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея.

Then the land will give its food, so you can eat all you want and be safe living there.

20 И ако попитате: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си?

If you say, “What will we eat in the seventh year if we do not plant seeds or gather in the food of our field?”

21 Т огава ще заповядам така да бъде благословена за вас шестата година, че ще роди плод за три години.

I will let My good come upon you in the sixth year, so it will give you enough food for three years.

22 А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; докато се съберат нейните плодове, ще ядете старите запаси.

When you are planting seeds in the eighth year, you can still eat from the old store of food. You can eat the old food until the food of the ninth year is gathered.

23 З емята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; защото вие сте пришълци и заселници при Мене.

‘The land will not be sold to be kept forever. For the land is Mine. You are only strangers staying with Me.

24 З атова в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупуване на земята.

For all the land you have, you must be willing to let it go.

25 А ко осиромашее брат ти и продаде нещо от имота си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал.

When your brother becomes poor and sells some of his land, then one in his family who is near to him is to come and buy what his brother has sold.

26 Н о ако човекът няма сродник да го откупи и като се замогне, сам да намери с какво да го откупи,

But a man may have no one to buy his land, and he himself may become able to buy it again.

27 т огава нека сметне годините от продажбата му и нека върне излишъка на онзи, на когото го е продал, и нека получи имота си обратно.

Then he should add up the years since he sold it, and pay what is left of the price to the man to whom he sold it. So he will return to his own land.

28 Н о ако не може да намери, колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да бъде освободено и той да се върне на имота си.

But if he is not able to buy it again for himself, then what he has sold will belong to the one who bought it until the Year of Jubilee. In the Year of Jubilee it will be let go and he may return to it.

29 А ко някой продаде къщата за живеене в град, ограден със стени, тогава може да я откупи в разстояние на една цяла година от продажбата ѝ; за една цяла година той ще има право да я откупи.

‘If a man sells a house within the walls of a city, he has the right to buy it back for a whole year from the time he sold it. He can buy it during that year.

30 Н о ако не бъде откупена до изтичането на една цяла година, тогава онази къща, която е в крепостен град, да бъде потвърдена завинаги на купувача ѝ във всичките му поколения, по време на юбилей да не се освобождава.

But if it is not bought back again for him within a whole year, then the house within the city walls belongs forever to the family of the one who bought it. It will not be returned to him in the Year of Jubilee.

31 Н о къщите в неоградените села да се смятат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.

But houses in towns that have no walls will be thought of as open fields. They may be let go, and will be returned in the Year of Jubilee.

32 О баче в левитските градове левитите могат по всяко време да откупуват къщите в градовете, които притежават.

The houses in the cities of the Levites may be returned to the Levites at any time.

33 Т ака имотът на левитите може да бъде откупен; и продадена къща в някой от градовете, които те притежават, трябва да бъде върната на юбилея - защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание сред израелтяните.

If a house is not bought again by a Levite, then the house that was sold in one of their cities will be returned to him in the Year of Jubilee. For the houses of the Levites belong to them among the people of Israel.

34 А полето на пасбището на градовете им да не се продава, защото им е вечно притежание.

But the open field of their cities must not be sold. It belongs to them forever. The Poor Paying Money Back

35 А ко осиромашее брат ти и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш - като на пришълец или заселник, за да живее брат ти при тебе.

‘If your brother becomes poor and is not able to pay you what he owes, then you should help him as you would help a stranger or visitor. So he may live with you.

36 Д а не му вземеш лихва или да търсиш печалба, а да се боиш от своя Бог, за да живее брат ти при тебе.

Do not make him pay for the use of the money he owes you. But fear your God, so your brother may live with you.

37 П арите си да не му даваш с лихва, нито храната си да му даваш за печалба.

Do not make him pay for the use of your money or your food.

38 А з съм Господ, вашият Бог, Който ви изведох от Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя и да бъда ваш Бог.

I am the Lord your God, Who brought you out of the land of Egypt to give you the land of Canaan and to be your God. About Servants and Workmen

39 А ко осиромашее брат ти при теб и се предложи да бъде продаден, да не го товариш с робска работа.

‘If your brother becomes so poor that he sells himself to you, do not make him work as a servant.

40 Н ека той бъде като наемник или заселник при тебе; нека ти работи до юбилейната година;

He will be as a man who is paid to work for you, as one who is traveling from place to place, until the Year of Jubilee.

41 т огава да си излезе от тебе, той и синовете му с него, и да се върне при семейството си, и да получи обратно притежанието на бащите си.

Then he will leave you, he and his children, that he may return to the land of his fathers.

42 З ащото те са Мои слуги, които изведох от Египетската земя; да не бъдат продавани като роби;

For I brought them out of the land of Egypt as My servants. They are not to be sold as a servant.

43 д а не господаруваш над него жестоко, а да се боиш от своя Бог.

Do not make it hard for him, but fear your God.

44 А колкото до робите и робините, които ще имаш - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини.

Those men and women you may have who are sold as servants will be from the nations around you.

45 О ще и от децата на пришълците, които са заселници между вас, от тях да купувате и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание.

You may buy from among the children of the strangers who live among you, and from their families that are with you and were born in your land. You may own them.

46 И да ги оставяте в наследство на децата си; те да ги наследяват след вас като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израелтяните, да не господствате един над друг жестоко.

You may give them to your children after you, to receive as their own. You can have them as servants forever. But do not make it hard for your brothers, the people of Israel.

47 А ко пришълецът или заселникът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него и се продаде на пришълеца или на заселника при теб, или на кого да е от семейството на чужденеца,

‘Now a stranger or one visiting you may become rich. And your brother may become so poor that he sells himself to a stranger living among you, or to the children of a stranger’s family.

48 т о, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи;

Then he may be made free after he has been sold. One of his brothers may pay the price to free him.

49 и ли чичо му, или чичовият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е замогнал, може сам да откупи себе си.

His father’s brother, the son of his father’s brother, or one of his own family may pay the price to free him. Or if he becomes rich he may pay the price himself.

50 Т огава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал, до юбилейната година, така че цената, за която се е продал, да бъде според броя на годините; да му бъде пресметнато според времето на наемник.

With the one who bought him he will add the years from the year he sold himself until the Year of Jubilee. The price for him to be set free will be decided upon by the number of years. The time he was with the man who owned him will be as that of a man paid to work for him.

51 А ко остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупуването си от парите, с които е бил купен.

If there are still many years, he will return a part of the price which was given for him.

52 Н о ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и според годините да възвърне за откупуването си.

If there is only a few years until the Year of Jubilee, he will decide upon the amount of money with his owner. He should pay the price to be set free, decided upon by the number of years.

53 К ато годишен наемник да бъде при него; той да не господства над него жестоко пред тебе.

He will be like a man paid to work for him year by year. Make sure his owner does not make it hard for him.

54 Н о ако така не се откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и децата му с него,

Even if the price is not paid for him in this way, he will go free in the Year of Jubilee, he and his children.

55 з ащото израелтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох от Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.

Because the people of Israel are My servants. They are My servants whom I brought out of the land of Egypt. I am the Lord your God.