1 Г осподнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:

The Word of the Lord came to Jonah the son of Amittai, saying,

2 С тани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.

“Get up and go to the large city of Nineveh, and preach against it. For their sin has come up before Me.”

3 Н о Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.

But Jonah ran away from the Lord going toward Tarshish. He went down to Joppa and found a ship which was going to Tarshish. Jonah paid money, and got on the ship to go with them, to get away from the Lord.

4 Н о Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.

Then the Lord sent a powerful wind upon the sea, and there was such a big storm that the ship was about to break up.

5 Т огава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.

The sailors became afraid, and every man cried to his god. They threw the things that were in the ship into the sea so that it would not be so heavy. But Jonah had gone below in the ship and had lain down and fallen asleep.

6 З атова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.

So the captain went to him and said, “How can you sleep? Get up and call on your god. It may be that your god will care about us, and we will not die.”

7 П осле си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.

Then the sailors said to each other, “Come, let us draw names so we can find out who is to blame for this trouble.” So they drew names, and Jonah’s name was drawn.

8 Т огава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?

Then they said to him, “Now tell us! Who is to blame for this? What is your work? Where do you come from? What is your country? From what people are you?”

9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.

Jonah said to them, “I am a Hebrew, and I worship the Lord God of heaven Who made the sea and the dry land.”

10 Т огава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)

Then the men were filled with fear and said to him, “How could you do this?” For the men knew that he was running away from the Lord, because he had told them.

11 Т огава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)

So they said to him, “What should we do to you to make the sea quiet down for us?” For the storm was getting worse.

12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.

Jonah said to them, “Pick me up and throw me into the sea. Then the sea will quiet down for you. For I know that this bad storm has come upon you because of me.”

13 Н о хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

The men rowed hard to return to land, but they could not, for the wind was blowing even worse against them.

14 З атова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.

Then they called on the Lord and said, “We beg You, O Lord, do not let us die for what this man has done. And do not let us become guilty for killing someone who is not to blame. For You, O Lord, have done as You have pleased.”

15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.

So they picked up Jonah and threw him into the sea, and the storm stopped.

16 А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.

Then the men feared the Lord very much. They gave a gift in worship to the Lord and made promises to Him.

17 А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.

The Lord sent a big fish to swallow Jonah, and he was in the stomach of the fish for three days and three nights.