1 К ъде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе?
“Where has your loved one gone, O most beautiful among women? Where has your loved one turned, that we may look for him with you?” The Woman
2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.
“My love has gone down to his garden, to the beds of spices. He has gone to feed his flock in the gardens and to gather lilies.
3 А з принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. Пета песен (6: 4-8: 4) В очакване
I am my love’s, and my love is mine, he who feeds his flock among the lilies.” The Fifth Song King Solomon
4 Х убава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена.
“You are as beautiful as Tirzah, my love, as beautiful as Jerusalem. You are to be feared as an army with flags.
5 О твърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад;
Turn your eyes away from me, for they trouble me. Your hair is like a flock of goats that has come down from Gilead.
6 з ъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.
Your teeth are like a flock of sheep which has come up from the washing. All of them give birth to two lambs at a time, and not one of them has lost her young.
7 Ч елото ти под булото е като част от нар.
The sides of your forehead are like a piece of a pomegranate behind your face-covering.
8 И ма шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки,
There are sixty queens, and eighty women kept who act like wives, and there are too many young women to number who have never had a man.
9 н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ! Да! Цариците и наложниците - и те я похвалиха.
But my dove, my perfect one, is special. She is her mother’s only daughter. She is the pure child of the one who gave birth to her. The young women saw her and knew she was honored. The queens and the women who act as wives praised her, saying,
10 К оя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?
‘Who is this that looks out like the first light of day? She is as beautiful as the full moon, as pure as the sun. She is to be feared as an army with flags.’” The Woman
11 С лязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете.
“I went down to the field of nut trees to see the flowers of the valley, to see if the vines or the pomegranates had flowers.
12 Б ез да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ.
Before I knew it, I wanted to be over the war-wagons of the princes of my people.” Women of Jerusalem
13 В ърни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!
“Return, return, O Shulammite! Return, return, that we may look upon you!” The Woman “Why should you look upon the Shulammite, as upon a dance in front of two armies?”