1 С лед това Самуил каза на Саул: Господ ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израел; а сега послушай Господните думи.

Samuel said to Saul, “The Lord sent me to choose you to be king over His people Israel. Now listen to the Words of the Lord.

2 Т ака казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израел - как му се възпротиви по пътя, когато идваше от Египет.

This is what the Lord of All says. ‘I will punish Amalek for what he did to Israel in standing against them on the way, when they came up from Egypt.

3 И ди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има. Не го жали, а избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел.

Now go and destroy Amalek. Destroy all they have, and do not let them live. Kill both man and woman, child and baby, cattle and sheep, camel and donkey.’”

4 И така, Саул повика народа и ги преброи в Телаам - бяха двеста хиляди души пешаци израелтяни и десет хиляди Юдови мъже.

So Saul called the people together and numbered them in Telaim. There were 200, 000 foot soldiers and 10, 000 men of Judah.

5 И Саул стигна до един амаликов град и постави засада в долината.

Saul came to the city of Amalek and hid, waiting in the valley.

6 А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, излезте измежду амаличаните, за да не ви изтребя заедно с тях; защото вие постъпихте с благост към всички израелтяни, когато идваха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните.

Saul said to the Kenites, “Go, leave the Amalekites, or I might destroy you with them. For you showed kindness to all the people of Israel when they came up from Egypt.” So the Kenites left the Amalekites.

7 И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет.

Then Saul destroyed the Amalekites, from Havilah as far as Shur, east of Egypt.

8 Т ой залови жив амаликския цар Агаг, а изтреби целия народ с острието на меча.

He took Agag the king of the Amalekites alive, and destroyed all the people with the sword.

9 О баче Саул и народът пощадиха Агаг и по-добрите от овцете и говедата и от угоените животни и агнетата. Всичко, което беше добро, не искаха да го обрекат на изтребление; а всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.

But Saul and the people did not kill Agag and the best of the sheep, the cattle, the fat animals ready to be killed, the lambs, and all that was good. They would not destroy them. But they destroyed everything that was hated and was of no worth. Saul Is No Longer King

10 Т огава Господнето слово дойде към Самуил и каза:

The Word of the Lord came to Samuel, saying,

11 Р азкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той престана да Ме следва и не изпълнява повеленията Ми. А това възмути Самуил и той викаше към Господа цялата нощ.

“I am sorry that I have made Saul king. For he has turned away from following Me. He has not done what I told him to do.” Samuel was much troubled in his heart. He cried out to the Lord all night.

12 Н а сутринта Самуил стана рано, за да посрещне Саул. Тогава известиха на Самуил следното: Саул дойде в Кармил и след като си издигна паметник, обърна се и замина, и слезе в Галгал.

When Samuel got up early in the morning to meet Saul, he was told, “Saul came to Carmel and set up a stone in his honor. Then he turned and went down to Gilgal.”

13 И когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: Благословен да си от Господа! Изпълних Господнята заповед.

Samuel came to Saul, and Saul said to him, “May the Lord bring good to you. I have done what the Lord told me to do.”

14 Н о Самуил попита: Как да разбирам тогава това блеене на овце, което чувам, и този рев на говеда, който слушам?

But Samuel said, “Then why do I hear the sounds of sheep and cattle?”

15 А Саул отговори: От амаличаните ги докараха. Народът пощади по-добрите от овцете и говедата, за да пожертва на Господа, твоя Бог; а останалото обрекохме на изтребление.

Saul said, “They have brought them from the Amalekites. For the people saved the best of the sheep and cattle to give to the Lord your God. But we have destroyed all the rest.”

16 Т огава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти известя какво ми говори Господ през нощта. А Саул отговори: Казвай.

Then Samuel said to Saul, “Stop! I will tell you what the Lord said to me last night.” And Saul said to him, “Speak.”

17 С амуил каза: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израелевите племена? Господ те помаза за цар над Израел

Samuel said, “Is it not true that even when you were not important in your own eyes, you were made the head of the families of Israel? The Lord chose you to be king over Israel.

18 и Господ те изпрати на път и ти каза: Иди и изтреби грешните амаличани и воювай против тях, докато бъдат довършени.

And the Lord sent you to go and destroy the sinners, the Amalekites, and fight against them until they are no more.

19 И така, ти защо не послуша Господния глас, а се нахвърли върху плячката и извърши това зло пред Господа?

Why then did you not obey the voice of the Lord? You rushed upon what was left after the battle and did what was sinful in the Lord’s eyes.”

20 А Саул отговори на Самуил: Да! Послушах Господния глас и отидох в пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох амаликския цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.

Saul said to Samuel, “I did obey the voice of the Lord. I went where the Lord sent me. I have brought Agag the king of Amalek. And I have destroyed the Amalekites.

21 Н о народът взе от плячката: овце и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертват на Господа, твоя Бог, в Галгал.

But the people took some of their things that were left. They took sheep and cattle and the best of the things to be destroyed, to give to the Lord your God at Gilgal.”

22 И Самуил каза: Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на Господа, както послушанието на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността - от тлъстината на овни.

Samuel said, “Is the Lord pleased as much with burnt gifts as He is when He is obeyed? See, it is better to obey than to give gifts. It is better to listen than to give the fat of rams.

23 З ащото непокорството е като греха на врачуването, а упорството - като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

To go against what you are told is like the sin of witchcraft. Not to obey is like the sin of worshiping false gods. You have turned away from the Word of the Lord. So He has turned away from you being king.”

24 Т огава Саул каза на Самуил: Съгреших. Престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се уплаших от народа и послушах техния глас.

Then Saul said to Samuel, “I have sinned. I have sinned against the Word of the Lord and your words, because I was afraid of the people and listened to them.

25 А сега прости съгрешението ми и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.

Now I beg you, forgive my sin and return with me, that I may worship the Lord.”

26 А Самуил отговори на Саул: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господнето слово и Господ отхвърли тебе, за да не бъдеш цар над Израел.

But Samuel said to Saul, “I will not return with you. For you have turned away from the Word of the Lord. And the Lord has turned away from you being king over Israel.”

27 А когато Самуил се обърна да си върви, Саул хвана полата на мантията му и тя се раздра.

As Samuel turned to go, Saul took hold of part of his clothing, and it tore.

28 Т огава Самуил му каза: Господ откъсна днес Израелевото царство от теб и го даде на един твой ближен, който е по-добър от теб.

So Samuel said to him, “Today the Lord has torn the rule of Israel away from you. He has given it to your neighbor who is better than you.

29 А и Силният Израелев няма да излъже, нито да се разкае, защото Той не е човек, за да се разкайва.

And the shining greatness of Israel will not lie or change His mind. For He is not a man that He should change His mind.”

30 А Саул каза: Съгреших; но направи ми чест, моля, пред старейшините на народа ми и пред Израел - върни се с мене, за да се поклоня на Господа, твоя Бог.

Saul said, “I have sinned. But I beg you, honor me now in front of the leaders of my people and in front of Israel. Return with me, that I may worship the Lord your God.”

31 И така, Самуил се върна и отиде след Саул. И Саул се поклони на Господа.

So Samuel returned with Saul, and Saul worshiped the Lord.

32 Т огава Самуил каза: Доведете ми тук амаликския цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.

Then Samuel said, “Bring me Agag, the king of the Amalekites.” Agag was happy when he came to him. Agag said, “For sure the bad feelings of death are past.”

33 А Самуил каза: Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и твоята майка ще бъде лишена от деца между жените. И Самуил съсече Агаг пред Господа в Галгал.

But Samuel said, “As your sword has killed the children of women, so will your mother have no children.” And Samuel cut Agag to pieces before the Lord at Gilgal.

34 Т огава Самуил си отиде в Рама, а Саул се прибра у дома си в Гавая Саулова.

Then Samuel went to Ramah, and Saul went up to his house at Gibeah of Saul.

35 И Самуил не видя вече Саул до деня на смъртта си, обаче плачеше за него. И Господ се разкая затова, че беше поставил Саул за цар над Израел.

Samuel did not see Saul again until the day of his death. But Samuel was filled with sorrow because of Saul. And the Lord was sorry that He had made Saul king over Israel.