1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

Now the wife of the son of one of the men who tell what will happen in the future cried out to Elisha, “Your servant, my husband, is dead. You know that your servant honored the Lord with fear. But the man to whom he owed money has come to take my two children to make them serve him.”

2 Е лисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.

Elisha said to her, “What can I do for you? Tell me, what do you have in the house?” And she said, “Your woman servant has nothing in the house except a jar of oil.”

3 Е лисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.

Then he said, “Go around and get jars from all your neighbors. Get empty jars, many of them.

4 П осле влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.

Then go in and shut the door behind you and your sons. Pour the oil into all these jars, and set aside each one that is full.”

5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

So she went from him and shut the door behind her and her sons. They took the jars to her, and she poured.

6 С лед като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.

When the jars were full, she said to her son, “Bring me another jar.” And he said to her, “There is not one jar left.” Then the oil stopped flowing.

7 Т огава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. Елисей възкресява сина на сунамката

She came and told the man of God. And he said, “Go and sell the oil and pay what you owe. You and your sons can live on the rest.” Elisha and the Shunammite’s Son

8 Е дин ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.

One day Elisha went to Shunem. An important woman was there, who talked him into eating some food. So every time he passed by, he would turn in there to eat food.

9 П осле жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

She said to her husband, “Now I see that this is a holy man of God who is always passing by.

10 Д а направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

Let us make a little room on the second floor. And let us put a bed there for him, and a table and a chair and a lamp. Then when he comes to us, he can go in there.”

11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,

One day Elisha came there and went into the room on the second floor, and rested.

12 к аза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

He said to Gehazi his servant, “Call this Shunammite.” When he had called her, she came and stood in front of him.

13 Е лисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.

Elisha said to Gehazi, “Now tell her, ‘See, you have done much for us. What can I do for you? Should I speak to the king or to the captain of the army for you?’” And she answered, “I live among my own people.”

14 Т огава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

So Elisha said, “What then is to be done for her?” Gehazi answered, “She has no son, and her husband is old.”

15 П ророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.

Elisha said, “Call her.” When he had called her, she stood at the door.

16 Е лисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

Then he said, “At this time next year you will hold a son in your arms.” And she said, “No, my lord, O man of God. Do not lie to your woman servant.”

17 Н о жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

Later she was going to have a child and she gave birth to a son at that time the next year, as Elisha had told her.

18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.

When the child was grown, he went out one day to his father who was with those gathering grain.

19 Т о каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.

He said to his father, “O, my head, my head!” The father said to his servant, “Carry him to his mother.”

20 Т ой го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.

When he was brought to his mother, he sat on her knees until noon. Then he died.

21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

She went up and laid him on the bed of the man of God. She shut the door behind him, and went out.

22 Т огава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.

Then she called to her husband and said, “Send me one of the servants and one of the donkeys, that I may run to the man of God and return.”

23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

Her husband said, “Why will you go to him today? It is not the time of the new moon or the Day of Rest.” She said, “It will be all right.”

24 Т огава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.

Then she put a seat on a donkey and said to her servant, “Drive on. Do not slow down for me unless I tell you.”

25 И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!

So she went and came to the man of God at Mount Carmel. When the man of God saw her far away, he said to Gehazi his servant, “See, there is the Shunammite.

26 С ега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

Run now to meet her. Say to her, ‘Is it well with you? Is it well with your husband? Is it well with the child?’” And she answered, “It is well.”

27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.

When she came to the mountain to the man of God, she took hold of his feet. Gehazi came near to push her away, but the man of God said, “Let her alone. For her soul is troubled within her. The Lord has hidden it from me. He has not told me.”

28 Т я попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

Then she said, “Did I ask you for a son? Did I not say, ‘Do not lie to me’?”

29 Т огава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

Elisha said to Gehazi, “Get ready to travel. Take my walking stick and go. If you meet any man, do not greet him. If anyone greets you, do not answer him. Then lay my stick on the boy’s face.”

30 А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.

The mother of the boy said, “As the Lord lives and as you yourself live, I will not leave you.” So Elisha got up and followed her.

31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.

Gehazi went on before them and laid the stick on the boy’s face. But there was no sound or anything to show that the boy was alive. So Gehazi returned to meet Elisha, and told him, “The boy is not awake.”

32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.

When Elisha came into the house, he saw the boy lying dead on his bed.

33 П ророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.

So he went in and shut the door behind the two of them, and prayed to the Lord.

34 Т огава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.

He went up and lay on the child. He put his mouth on his mouth, and his eyes on his eyes, and his hands on his hands. He spread himself out on him, and the child’s flesh became warm.

35 П осле Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.

Then Elisha got up again. He walked from one end of the house to the other. Then he went up and spread himself on the child again. The boy sneezed seven times, and opened his eyes.

36 Е лисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.

Elisha called Gehazi and said, “Call this Shunammite.” So he called her. When she came to him, he said, “Take up your son.”

37 И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе. Елисей извършва още две чудеса

She came and fell at his feet and put her face to the ground. Then she took up her son and went out. Elisha and the Pot of Food

38 Е лисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

When Elisha returned to Gilgal, there was no food in the land. The sons of the men who tell what will happen in the future were sitting in front of him. Elisha said to his servant, “Put the large pot over the fire and make food ready for the sons of the men who tell what will happen in the future.”

39 З атова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.

One of them went out into the field to gather plants. He found a wild vine, and gathered wild gourds from it. He came and cut them up in the pot of food, not knowing what they were.

40 П осле сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.

Then they poured it out for the men to eat. As they were eating the food, they cried out, “O man of God, there is death in the pot!” And they could not eat it.

41 А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно.

But he said, “Get some grain.” And he threw it into the pot, and said, “Pour it out for the people to eat.” Then there was no danger in the pot. Elisha Feeds One Hundred Men

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде.

A man came from Baal-shalishah. He brought the man of God a gift of the first-fruits. There were twenty loaves of barley bread and new-grown grain in his bag. Elisha said, “Give them to the people, that they may eat.”

43 А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

But his servant said, “What? Should I put this in front of 100 men?” But Elisha said, “Give them to the people to eat. For the Lord says, ‘They will eat and have some left.’”

44 Т огава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според Господнето слово.

So he put it in front of them. And they ate and had some left, as the word of the Lord had said.