1 Н о Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

Satan stood up against Israel, and moved David to number Israel.

2 И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

So David said to Joab and the leaders of the people, “Go and number Israel from Beersheba to Dan. Then let me know how many people there are.”

3 А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

Joab said, “May the Lord add to His people a hundred times as many as they are! But, my lord the king, are they not all my lord’s servants? Why does my lord want this thing done? Why should he bring guilt upon Israel?”

4 О баче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

But the king’s word was stronger than Joab. So Joab left and went through all of Israel, and returned to Jerusalem.

5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди, мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

He gave the number of all the people to David. There were 1, 100, 000 men in all Israel who used the sword. And there were 470, 000 men in Judah who used the sword.

6 А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иеова.

But Joab did not number Levi and Benjamin among them because he did not like what the king had told him to do.

7 Н о това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

God was not pleased that Israel was numbered so He punished Israel.

8 Т огава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

David said to God, “I have sinned very much by doing this thing. But now I beg You, take away the sin of Your servant for I have done a very foolish thing.”

9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

The Lord said to Gad, David’s man of God,

10 И ди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.

“Go and tell David, ‘This is what the Lord says. “I give you three things to choose from. Choose one of them, that I may do it to you.”’”

11 Д ойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:

So Gad came to David and said, “This is what the Lord says. ‘Choose one of these.

12 И збери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

Three years of no food in the land; three months to be destroyed by the sword of those who hate you; or three days of the sword of the Lord. This would be a disease sent upon the land. The angel of the Lord would destroy with disease through all the land of Israel.’ Now decide what answer I should give Him Who sent me.”

13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господ, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна..

David said to Gad, “I am in much trouble. Let me fall into the hand of the Lord. For His loving-kindness is very great. But do not let me fall into the hand of man.”

14 И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

So the Lord sent a disease upon Israel. And 70, 000 men of Israel died.

15 И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше юдеите: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

God sent an angel to destroy Jerusalem. But as he was about to destroy it, the Lord saw the trouble and was sorry. He said to the destroying angel, “It is enough. Now take your hand away.” The angel of the Lord was standing by the grain-floor of Ornan the Jebusite.

16 И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.

Then David looked up and saw the angel of the Lord standing between earth and heaven. The angel had his sword in his hand, held out over Jerusalem. Then David and the leaders fell on their faces. They were dressed in cloth made from hair.

17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? и наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

David said to God, “Was it not I who said that the people must be numbered? I am the one who has sinned and done a very bad thing. But what have these sheep done? O Lord my God, I beg You, let Your hand be against me and my father’s house. But do not let the trouble be upon Your people.”

18 Т огава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на Евусеца Орна.

Then the angel of the Lord told Gad to say to David, “Go up and build an altar to the Lord on the grain-floor of Ornan the Jebusite.”

19 И така Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

So David went up when he heard what Gad said in the name of the Lord.

20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

Now Ornan was beating the grain. He turned and saw the angel. And his four sons hid themselves.

21 И Като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.

Ornan looked and saw David coming. So he went out from the grain-floor and put his face to the ground showing respect to David.

22 Т огава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

David said to him, “Give me this part of the grain-floor, that I may build an altar on it to the Lord. Give it to me for the full price. Then the disease will be turned away from the people.”

23 А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

Ornan said to David, “Take it. Let my lord the king do what is good in his eyes. See, I will give the bulls for burnt gifts. I will give the objects made of wood used for beating grain for the fire-wood. And I will give the grain for the grain gift. I will give it all.”

24 А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

But King David said to Ornan, “No, I will buy it for the full price. I will not take what is yours for the Lord. And I will not give a burnt gift for which I do not pay.”

25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.

So David gave Ornan 600 pieces of gold by weight for the place.

26 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.

Then David built an altar there to the Lord. He gave burnt gifts and peace gifts, and he called to the Lord. The Lord answered him with fire from heaven on the altar of burnt gifts.

27 Т огава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

Then the Lord told the angel to return his sword to its holder.

28 В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.

When David saw that the Lord had answered him on the grain-floor of Ornan the Jebusite, he gave his gifts there.

29 З ащото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

The meeting tent which Moses had made in the desert was in the high place at Gibeon then. The altar of burnt gifts was there also.

30 Н о Давид не можа да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

But David could not go in front of it to pray to God. For he was afraid of the sword of the angel of the Lord.