1 С лед това Господ каза на Моисея: Издялай се две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи плочи, които ти строши.

The Lord said to Moses, “Cut two pieces of stone like the first ones. And I will write on the stones the words that were on the first stones which you broke.

2 Б ъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

So be ready in the morning. Come up in the morning to Mount Sinai. And stand before Me on the top of the mountain.

3 Н о никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина: и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

No one is to come up with you. Do not let anyone be seen on the whole mountain. Even the sheep and the cattle may not eat in front of the mountain.”

4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

So Moses cut two pieces of stone like the first ones. Then he got up early in the morning and went up on Mount Sinai, as the Lord told him. And he took the two pieces of stone in his hand.

5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

The Lord came down in the cloud and stood there with Moses as he called upon the name of the Lord.

6 Г оспод замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

Then the Lord passed by in front of him, saying, “The Lord, the Lord God, with loving-pity and loving-favor, slow to anger, filled with loving-kindness and truth,

7 К ойто пази милост за хиляди поколания, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

keeping loving-kindness for thousands, forgiving wrong-doing and sin. But He will not let the guilty go without being punished. He brings the sin of fathers down upon the children, even the great-grandchildren.”

8 Т огава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

Moses was quick to put his face to the ground and worship.

9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

And Moses said, “O Lord, if I have found favor in Your eyes, I pray, let the Lord go with us, even if the people are strong-willed. Forgive our wrong-doing and our sin. And take us for Your own.” The Agreement Made Alive Again

10 И Господ ме каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

Then God said, “See, I am going to make an agreement. I will do powerful works in front of all your people which have never been done on earth among any nation. All the people with whom you live will see the work of the Lord. For what I am going to do with you will fill people with fear.

11 П ази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

Be sure to do what I am telling you this day. See, I am going to drive out of your way the Amorite, the Canaanite, the Hittite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite.

12 н о внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето, да не би да стане примка между вас.

Take care to make no agreement with the people of the land where you are going. It would be a trap to you.

13 Н о жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

Instead you are to tear down their altars, break their objects of worship, and cut down their false gods.

14 з ащото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

For you must not worship any other god. For the Lord, Whose name is Jealous, is a jealous God.

15 В нимавай да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят, да ядеш от жертвите им;

So do not make an agreement with the people of the land. Or when they follow their desire with their gods and give gifts to their gods, they would ask you to eat of their gift used in worship.

16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та тия техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

And you would marry your sons to their daughters who follow their gods. And they would lead your sons to follow their gods also.

17 Д а не си направиш леяни богове.

Do not make any gods for yourself.

18 П разника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

“Keep the special supper of bread without yeast. Eat bread without yeast for seven days as I told you, at the time set aside for it in the month of Abib. For you came out of Egypt in the month of Abib.

19 В сичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

Every first-born belongs to Me, and all your male animals, the first-born from cattle and sheep.

20 А първороденото на осела да откупиш с агне; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

But the life of a first-born donkey should be paid for with the blood of a lamb. If you do not pay for its life, you should break its neck. Pay for the life of all your first-born sons with the blood of a lamb. No one is to come before Me without a gift.

21 Ш ест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

“Work six days, but rest on the seventh day. Rest even during plowing time and gathering time.

22 И да пазиш празника на седмиците, то ест, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

Have the special supper of weeks at the first gathering of grain. Have the special supper of gathering time at the end of the year.

23 Т ри пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

Three times a year all your males are to come before the Lord God, the God of Israel.

24 З ащото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

For I will drive nations out of your way and give you more land. No man will desire to have your land when you go to show yourselves before the Lord your God.

25 Д а не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния празник до утринта,

“Do not give the blood of My gift together with bread made with yeast. Do not leave any of the gift of the special supper of the Passover until morning.

26 Н ай-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

Bring the first of the first-fruits of your ground into the house of the Lord your God. Do not boil the meat of a young goat in its mother’s milk.”

27 Т огава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

The Lord said to Moses, “Write these words. For by these words I have made an agreement with you and with Israel.”

28 И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди.

Moses was there with the Lord forty days and forty nights. He did not eat bread or drink water. And he wrote on the stones the words of the agreement, the Ten Great Laws. Moses Goes Down from Mount Sinai

29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бог.

Moses came down from Mount Sinai with the two stone writings in his hand. He did not know that the skin of his face was shining because of his speaking with the Lord.

30 Н о Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

When Aaron and all the people of Israel saw Moses, they saw that the skin of his face was shining. They were afraid to come near him.

31 З а това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори на тях.

But Moses called to them, and Aaron and all the leaders of the people returned to him. And Moses spoke to them.

32 С лед това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

After this all the people of Israel came near. Moses told them to do all the Lord had said to him on Mount Sinai.

33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

When Moses had finished speaking with them, he covered his face with a piece of cloth.

34 Н о когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните, онова, което му беше заповядано.

But whenever Moses went before the Lord to speak with Him, he would take off the face covering until he came out. Then he would tell the people of Israel what the Lord had said for them to do.

35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с Господа.

The people of Israel saw that the skin of Moses’ face shone. So Moses would put the covering over his face again until he went in to speak with the Lord.