1 Н едей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Do not talk much about tomorrow, for you do not know what a day will bring.
2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Let another man praise you, and not your own mouth. Let a stranger, and not your own lips.
3 К амъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
A stone is heavy, and sand is heavy, but to be made angry by a fool weighs more than both of them.
4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Anger causes trouble and a bad temper is like a flood, but who can stand when there is jealousy?
5 Я вното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Sharp words spoken in the open are better than love that is hidden.
6 У дари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
The pains given by a friend are faithful, but the kisses of one who hates you are false.
7 Н аситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
He who is full hates honey, but any bitter thing is sweet to a hungry man.
8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Like a bird that goes away from her nest, so is a man who goes away from his home.
9 К акто благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Oil and perfume make the heart glad, so are a man’s words sweet to his friend.
10 Н е оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Do not leave your own friend or your father’s friend alone, and do not go to your brother’s house in the day of your trouble. A neighbor who is near is better than a brother who is far away.
11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Be wise, my son, and make my heart glad, so I may answer him who puts me to shame.
12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
A wise man sees sin and hides himself, but the fool goes on and suffers for it.
13 В земи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Take the man’s coat who has given himself as trust for what a stranger owes. And hold him to his promise who has given it as trust for a sinful woman.
14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
He who praises his neighbor with a loud voice early in the morning will be thought of as saying bad things against him.
15 Н епрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
An arguing woman is like water falling drop by drop on a day it is raining.
16 К ойто би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
To try to stop her is like trying to stop the wind, or like trying to catch oil in his right hand.
17 Ж елязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Iron is made sharp with iron, and one man is made sharp by a friend.
18 К ойто пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
He who cares for the fig tree will eat its fruit, and he who cares for the one he works for will be honored.
19 К акто водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
As water acts as a mirror to a face, so the heart of man acts as a mirror to a man.
20 А дът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.
The place of the dead is never filled, and the eyes of man are never filled.
21 Г орнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
The melting-pot is for silver and the fire for gold, and a man is tested by the praise he receives.
22 А ко и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Even if you crush a fool in a pot used for crushing grain, his foolish way will not leave him.
23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Know well how your flocks are doing, and keep your mind on your cattle.
24 З ащото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
Riches do not last forever, and a crown does not pass from family to family.
25 С еното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
When the grass is gone, the new plants are seen, and the plants of the mountains are gathered in.
26 А гнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
The lambs will be for your clothes, and the goats will bring the price of a field.
27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
There will be enough goats’ milk for your food, for the food of all your house, and a living for your young women.