1 ( По слав. 130.) Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

Señor, mi corazón no es soberbio, ni mis ojos altivos; No ando tras las grandezas, Ni en cosas demasiado difíciles para mí;

2 Н аистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене като отбито дете.

Sino que he calmado y acallado mi alma; Como un niño destetado en el regazo de su madre, Como un niño destetado está mi alma dentro de mí.

3 И зраелю, надявай се на Господа отсега и довека.

Espera, oh Israel, en el Señor, Desde ahora y para siempre.