1 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам - в Патара.

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.

3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.

4 И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.

5 К огато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.

8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.

13 Т огава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.

15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.

16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости. Апостол Павел при Яков

17 И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.

18 А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери.

19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

21 А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.

22 И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;

24 в земи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство.

26 Т огава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. Залавянето на Павел

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:

28 О , израелтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

29 ( Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.

32 И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

33 Т огава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

34 А в навалицата едни викаха едно, а други - друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,

36 з ащото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!

37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?

38 Н е си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски: