1 С оломоновата песен на песните.

2 Н ека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по-желана от виното.

3 Т воите масла са благоуханни; името ти е ароматно като разлято масло; затова те обичат девиците.

4 П ривлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; ще се радваме и ще веселим за тебе, ще спомняме твоята любов повече от виното; с право те обичат! Призив към йерусалимските дъщери и към възлюбения

5 Ч ерна съм, но хубава, йерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

6 Н е ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е опърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, ме оставиха да пазя лозята; но своето лозе не опазих.

7 К ажи ми ти кого обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне; че защо да съм като такава, която се скита край стадата на твоите другари? Разговор между обичащите се

8 А ко ти не знаеш, хубавице между жените, излез по дирите на стадата и паси яретата си при шатрите на овчарите.

9 У подобих те, любима моя, на конете от фараоновите колесници.

10 К расиви са твоите бузи с плетенки и шията ти - с огърлици.

11 Щ е ти направим златни плетеници със сребърни копчета.

12 Д окато царят седи на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

13 В ъзлюбеният ми е за мене като китка от смирна, която лежи между гърдите ми.

14 В ъзлюбеният ми е за мене като кипрова китка в лозята на Енгади.

15 Е то, хубава си, любима моя, ето, хубава си; очите ти са като на гълъбите.

16 Е то, хубав си, любими мой, да! Приятен си; и постелката ни е зеленината.

17 Г редите на къщите ни са кедрови, дъските ни са кипарисови.