1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Are we beginning again to commend ourselves? or need we, as do some, epistles of commendation to you or from you?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

Ye are our epistle, written in our hearts, known and read of all men;

3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

being made manifest that ye are an epistle of Christ, ministered by us, written not with ink, but with the Spirit of the living God; not in tables of stone, but in tables that are hearts of flesh.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

And such confidence have we through Christ to God-ward:

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

not that we are sufficient of ourselves, to account anything as from ourselves; but our sufficiency is from God;

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

who also made us sufficient as ministers of a new covenant; not of the letter, but of the spirit: for the letter killeth, but the spirit giveth life.

7 Н о ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

But if the ministration of death, written, and engraven on stones, came with glory, so that the children of Israel could not look stedfastly upon the face of Moses for the glory of his face; which glory was passing away:

8 к ак служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

how shall not rather the ministration of the spirit be with glory?

9 З ащото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

For if the ministration of condemnation hath glory, much rather doth the ministration of righteousness exceed in glory.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

For verily that which hath been made glorious hath not been made glorious in this respect, by reason of the glory that surpasseth.

11 З ащото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

For if that which passeth away was with glory, much more that which remaineth is in glory.

12 И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

Having therefore such a hope, we use great boldness of speech,

13 и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

and are not as Moses, who put a veil upon his face, that the children of Israel should not look stedfastly on the end of that which was passing away:

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

but their minds were hardened: for until this very day at the reading of the old covenant the same veil remaineth, it not being revealed to them that it is done away in Christ.

15 А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

But unto this day, whensoever Moses is read, a veil lieth upon their heart.

16 н о когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

But whensoever it shall turn to the Lord, the veil is taken away.

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Now the Lord is the Spirit: and where the Spirit of the Lord is, there is liberty.

18 А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.

But we all, with unveiled face beholding as in a mirror the glory of the Lord, are transformed into the same image from glory to glory, even as from the Lord the Spirit.