1 Д умите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му:

The words of king Lemuel; the oracle which his mother taught him.

2 К акво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци?

What, my son? and what, O son of my womb? And what, O son of my vows?

3 Н е давай силата си на жените, нито пътищата си - на тези, които погубват царете.

Give not thy strength unto women, Nor thy ways to that which destroyeth kings.

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие?

It is not for kings, O Lemuel, it is not for kings to drink wine; Nor for princes to say, Where is strong drink?

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните.

Lest they drink, and forget the law, And pervert the justice due to any that is afflicted.

6 Д авайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино - на огорчения духом,

Give strong drink unto him that is ready to perish, And wine unto the bitter in soul:

7 з а да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.

Let him drink, and forget his poverty, And remember his misery no more.

8 О тваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват;

Open thy mouth for the dumb, In the cause of all such as are left desolate.

9 о тваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. Възхвала на добродетелната жена

Open thy mouth, judge righteously, And minister justice to the poor and needy.

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

A worthy woman who can find? For her price is far above rubies.

11 С ърцето на мъжа ѝ уповава на нея; и няма да му липсва печалба.

The heart of her husband trusteth in her, And he shall have no lack of gain.

12 Т я ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.

She doeth him good and not evil All the days of her life.

13 Т ърси вълна и лен и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.

She seeketh wool and flax, And worketh willingly with her hands.

14 Т я е като търговските кораби - донася храната си отдалеч.

She is like the merchant-ships; She bringeth her bread from afar.

15 П ри това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа - на слугините си.

She riseth also while it is yet night, And giveth food to her household, And their task to her maidens.

16 Р азглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.

She considereth a field, and buyeth it; With the fruit of her hands she planteth a vineyard.

17 О пасва кръста си със сила и укрепва мишците си.

She girdeth her loins with strength, And maketh strong her arms.

18 К ато схваща, че търгуването ѝ е полезно, светилникът ѝ не угасва през нощта.

She perceiveth that her merchandise is profitable: Her lamp goeth not out by night.

19 С лага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.

She layeth her hands to the distaff, And her hands hold the spindle.

20 О тваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.

She stretcheth out her hand to the poor; Yea, she reacheth forth her hands to the needy.

21 Н е се бои от снега за дома си; защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.

She is not afraid of the snow for her household; For all her household are clothed with scarlet.

22 П рави си завивки от дамаска; облеклото ѝ е от висон и морав плат.

She maketh for herself carpets of tapestry; Her clothing is fine linen and purple.

23 М ъжът ѝ е известен в портите, когато седи между местните старейшини.

Her husband is known in the gates, When he sitteth among the elders of the land.

24 Т я тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците;

She maketh linen garments and selleth them, And delivereth girdles unto the merchant.

25 с ила и достолепие са облеклото ѝ; и тя гледа весело към бъдещето.

Strength and dignity are her clothing; And she laugheth at the time to come.

26 О тваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ.

She openeth her mouth with wisdom; And the law of kindness is on her tongue.

27 Д обре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.

She looketh well to the ways of her household, And eateth not the bread of idleness.

28 С иновете ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали, като казва:

Her children rise up, and call her blessed; Her husband also, and he praiseth her, saying:

29 М ного дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.

Many daughters have done worthily, But thou excellest them all.

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

Grace is deceitful, and beauty is vain; But a woman that feareth Jehovah, she shall be praised.

31 Д айте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Give her of the fruit of her hands; And let her works praise her in the gates.