1 Д умите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му:

Parole del re Lemuel. Massime che sua madre gli insegnò.

2 К акво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци?

Che ti dirò, figlio mio? Che ti dirò, figlio del mio grembo? Che ti dirò, o figlio dei miei voti?

3 Н е давай силата си на жените, нито пътищата си - на тези, които погубват царете.

Non dare il tuo vigore alle donne, non frequentare quelle che mandano in rovina i re.

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие?

Non si addice ai re, Lemuel, non si addice ai re bere del vino, né ai prìncipi desiderare bevande alcoliche,

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните.

ché a volte, dopo aver bevuto, non dimentichino la legge e calpestino così i diritti di tutti i deboli.

6 Д авайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино - на огорчения духом,

Date bevande alcoliche a chi sta per perire e del vino a chi ha il cuore amareggiato;

7 з а да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.

perché bevano, dimentichino la loro miseria e non si ricordino più dei loro travagli.

8 О тваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват;

Apri la bocca in favore del muto, per sostenere la causa di tutti gli infelici;

9 о тваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. Възхвала на добродетелната жена

apri la bocca, giudica con giustizia, fa’ ragione al misero e al bisognoso. Elogio della donna virtuosa

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

Una donna virtuosa chi la troverà? Il suo pregio sorpassa di molto quello delle perle.

11 С ърцето на мъжа ѝ уповава на нея; и няма да му липсва печалба.

Il cuore di suo marito confida in lei, ed egli non mancherà mai di provviste.

12 Т я ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.

Lei gli fa del bene, e non del male, tutti i giorni della sua vita.

13 Т ърси вълна и лен и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.

Si procura lana e lino e lavora gioiosa con le proprie mani.

14 Т я е като търговските кораби - донася храната си отдалеч.

È simile alle navi dei mercanti: fa venire il suo cibo da lontano.

15 П ри това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа - на слугините си.

Si alza quando ancora è notte, distribuisce il cibo alla famiglia e il compito alle sue serve.

16 Р азглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.

Posa gli occhi sopra un campo e lo acquista; con il guadagno delle sue mani pianta una vigna.

17 О пасва кръста си със сила и укрепва мишците си.

Si cinge di forza i fianchi e fa robuste le sue braccia.

18 К ато схваща, че търгуването ѝ е полезно, светилникът ѝ не угасва през нощта.

Sente che il suo lavoro rende bene; la sua lucerna non si spegne la notte.

19 С лага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.

Mette la mano alla rocca e le sue dita maneggiano il fuso.

20 О тваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.

Tende le palme al misero e porge le mani al bisognoso.

21 Н е се бои от снега за дома си; защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.

Non teme la neve per la sua famiglia, perché tutta la sua famiglia è vestita di lana rossa.

22 П рави си завивки от дамаска; облеклото ѝ е от висон и морав плат.

Si fa dei tappeti, ha vesti di lino finissimo e di porpora.

23 М ъжът ѝ е известен в портите, когато седи между местните старейшини.

Suo marito è rispettato alle porte della città, quando si siede tra gli anziani del paese.

24 Т я тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците;

Fa delle tuniche e le vende, e delle cinture che dà al mercante.

25 с ила и достолепие са облеклото ѝ; и тя гледа весело към бъдещето.

Forza e dignità sono il suo manto, e lei non teme l’avvenire.

26 О тваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ.

Apre la bocca con saggezza e ha sulla lingua insegnamenti di bontà.

27 Д обре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.

Sorveglia l’andamento della sua casa e non mangia il pane di pigrizia.

28 С иновете ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали, като казва:

I suoi figli si alzano e la proclamano beata, e suo marito la loda, dicendo:

29 М ного дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.

«Molte donne si sono comportate da virtuose, ma tu le superi tutte!»

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

La grazia è ingannevole e la bellezza è cosa vana; ma la donna che teme il Signore è quella che sarà lodata.

31 Д айте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Datele del frutto delle sue mani, e le opere sue la lodino alle porte della città.