1 С лед утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

Cessato il tumulto, Paolo fece chiamare i discepoli e, dopo averli esortati, li salutò e partì per la Macedonia.

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

Attraversate quelle regioni, rivolgendo molte esortazioni ai discepoli, giunse in Grecia.

3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

Qui si trattenne tre mesi. Poi, dato che i Giudei avevano ordito un complotto contro di lui mentre stava per imbarcarsi per la Siria, decise di ritornare attraverso la Macedonia.

4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците - Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия - Тихик и Трофим.

Lo accompagnarono Sòpatro di Berea, figlio di Pirro, Aristarco e Secondo di Tessalonica, Gaio di Derba, Timoteo e, della provincia d’Asia, Tichico e Trofimo.

5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

Questi andarono avanti e ci aspettarono a Troas. Paolo a Troas

6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. Възкресяването на Евтих

Trascorsi i giorni degli Azzimi partimmo da Filippi e, dopo cinque giorni, li raggiungemmo a Troas, dove ci trattenemmo sette giorni.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

Il primo giorno della settimana, mentre eravamo riuniti per spezzare il pane, Paolo, dovendo partire il giorno seguente, parlava ai discepoli, e prolungò il discorso fino a mezzanotte.

8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

Nella sala di sopra, dove eravamo riuniti, c’erano molte lampade;

9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.

un giovane di nome Eutico, che stava seduto sul davanzale della finestra, fu colto da un sonno profondo, poiché Paolo tirava in lungo il suo dire; egli, sopraffatto dal sonno, precipitò giù dal terzo piano e venne raccolto morto.

10 Н о Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Ma Paolo scese, si gettò su di lui e, abbracciatolo, disse: «Non vi turbate, perché la sua anima è in lui».

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

Poi risalì, spezzò il pane e prese cibo; e dopo aver ragionato lungamente sino all’alba, partì.

12 А момчето доведоха живо и много се утешиха. Пътуването към Милит

Il giovane fu ricondotto vivo, ed essi ne furono oltremodo consolati. Viaggio da Troas a Mileto

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.

Quanto a noi, che eravamo partiti con la nave, facemmo vela per Asso, dove avevamo intenzione di prendere a bordo Paolo; perché egli aveva stabilito così, volendo fare quel tragitto a piedi.

14 И когато се присъедини към нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

Quando ci raggiunse ad Asso, lo prendemmo con noi e arrivammo a Mitilene.

15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия - пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.

Di là, navigando, arrivammo il giorno dopo di fronte a Chio; il giorno seguente approdammo a Samo, e il giorno dopo giungemmo a Mileto.

16 З ащото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

Paolo aveva deciso di oltrepassare Efeso, per non perdere tempo in Asia; egli si affrettava per trovarsi a Gerusalemme, se gli fosse stato possibile, il giorno della Pentecoste. Discorso di Paolo agli anziani di Efeso

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

Da Mileto mandò a Efeso a chiamare gli anziani della chiesa.

18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

Quando giunsero da lui, disse loro: «Voi sapete in quale maniera, dal primo giorno che giunsi in Asia, mi sono sempre comportato con voi,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

servendo il Signore con ogni umiltà e con lacrime, tra le prove venutemi dalle insidie dei Giudei;

20 к ак не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

e come non vi ho nascosto nessuna delle cose che vi erano utili, e ve le ho annunciate e insegnate in pubblico e nelle vostre case,

21 к ато проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

e ho avvertito solennemente Giudei e Greci di ravvedersi davanti a Dio e di credere nel Signore nostro Gesù.

22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

Ed ecco che ora, legato dallo Spirito, vado a Gerusalemme senza sapere le cose che là mi accadranno.

23 о свен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.

So soltanto che lo Spirito Santo in ogni città mi attesta che mi attendono catene e tribolazioni.

24 Н о не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Ma non faccio nessun conto della mia vita, come se mi fosse preziosa, pur di condurre a termine la mia corsa e il servizio affidatomi dal Signore Gesù, cioè di testimoniare del vangelo della grazia di Dio.

25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

E ora, ecco, io so che voi tutti fra i quali sono passato predicando il regno non vedrete più la mia faccia.

26 З атова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Perciò io vi dichiaro quest’oggi di essere puro del sangue di tutti;

27 з ащото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.

perché non mi sono tirato indietro dall’annunciarvi tutto il consiglio di Dio.

28 Б ъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Badate a voi stessi e a tutto il gregge, in mezzo al quale lo Spirito Santo vi ha costituiti vescovi, per pascere la chiesa di Dio, che egli ha acquistata con il proprio sangue.

29 А з зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

Io so che dopo la mia partenza si introdurranno fra di voi lupi rapaci, i quali non risparmieranno il gregge;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.

e anche tra voi stessi sorgeranno uomini che insegneranno cose perverse per trascinarsi dietro i discepoli.

31 З атова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Perciò vegliate, ricordandovi che per tre anni, notte e giorno, non ho cessato di ammonire ciascuno con lacrime.

32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.

E ora vi affido a Dio e alla Parola della sua grazia, la quale può edificarvi e darvi l’eredità di tutti i santificati.

33 Н е съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.

Non ho desiderato né l’argento, né l’oro, né i vestiti di nessuno.

34 В ие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

Voi stessi sapete che queste mani hanno provveduto ai bisogni miei e di coloro che erano con me.

35 В ъв всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.

In ogni cosa vi ho mostrato che bisogna venire in aiuto ai deboli lavorando così, e ricordarsi delle parole del Signore Gesù, il quale disse egli stesso: “Vi è più gioia nel dare che nel ricevere”».

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Quando ebbe dette queste cose, si pose in ginocchio e pregò con tutti loro.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

Tutti scoppiarono in un gran pianto; e si gettarono al collo di Paolo e lo baciarono,

38 н аскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

dolenti soprattutto perché aveva detto loro che non avrebbero più rivisto la sua faccia; e lo accompagnarono alla nave.