1 П ророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас.

I discepoli dei profeti dissero a Eliseo: «Ecco, il luogo dove noi ci raduniamo in tua presenza è troppo stretto per noi.

2 Н ека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.

Lasciaci andare fino al Giordano; ciascuno di noi prenderà là una trave, e ci costruiremo un locale dove possiamo riunirci». Eliseo rispose: «Andate».

3 Е дин от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.

Uno di loro disse: «Ti prego, vieni anche tu con i tuoi servi». Egli rispose: «Verrò».

4 И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.

Così andò con loro. Quando giunsero al Giordano, si misero a tagliar legna.

5 А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!

Mentre uno di loro abbatteva un albero, il ferro della scure gli cadde nell’acqua. Perciò egli cominciò a gridare: «Ah, mio signore, l’avevo presa in prestito!»

6 А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува.

L’uomo di Dio disse: «Dov’è caduta?» Quello gli indicò il luogo. Allora Eliseo tagliò un pezzo di legno, lo gettò in quel medesimo luogo, fece venire a galla il ferro e disse: «Prendilo».

7 Е лисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе. Сирийската армия е победена

Quello stese la mano e lo prese. I Siri colpiti da cecità

8 А сирийският цар, като воюваше против Израел, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.

Allora il re di Siria faceva guerra contro Israele; e, in un consiglio che tenne con i suoi servitori, disse: «Io porrò il mio accampamento nel tale e tal luogo».

9 Т огава Божият човек прати до Израелевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

L’uomo di Dio mandò a dire al re d’Israele: «Guàrdati dal trascurare quel tal luogo, perché vi stanno scendendo i Siri».

10 И Израелевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.

Allora il re d’Israele mandò gente verso il luogo che l’uomo di Dio gli aveva detto, e circa il quale era stato preavvisato; e là si tenne in guardia. Il fatto avvenne non una né due, ma più volte.

11 С ърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израелевия цар?

Questa cosa turbò molto il cuore del re di Siria, che chiamò i suoi servitori e disse loro: «Fatemi sapere chi dei nostri è per il re d’Israele».

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израел, Елисей, известява на Израелевия цар думите, които говориш в спалнята си.

Uno dei suoi servitori rispose: «Nessuno, o re, mio signore! Ma Eliseo, il profeta che sta in Israele, fa sapere al re d’Israele persino le parole che tu dici nella camera dove dormi».

13 Ц арят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.

Allora il re disse: «Andate, vedete dov’è, e io lo manderò a prendere». Gli fu riferito che era a Dotan.

14 Т огава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.

Il re vi mandò cavalli, carri e numerosi soldati, i quali giunsero di notte e circondarono la città.

15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

Il servo dell’uomo di Dio, alzatosi di buon mattino, andò fuori e vide che un gran numero di soldati con cavalli e carri accerchiava la città. Il servo disse all’uomo di Dio: «Ah, mio signore, come faremo?»

16 Е лисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.

Quegli rispose: «Non temere, perché quelli che sono con noi sono più numerosi di quelli che sono con loro».

17 И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

Ed Eliseo pregò e disse: « Signore, ti prego, aprigli gli occhi, perché veda!» E il Signore aprì gli occhi del servo, che vide a un tratto il monte pieno di cavalli e di carri di fuoco intorno a Eliseo.

18 К огато слязоха към врага, Елисей се помоли на Господа: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И Господ ги порази със слепота, както каза Елисей.

Mentre i Siri scendevano verso Eliseo, questi pregò il Signore e disse: «Ti prego, acceca questa gente!» E il Signore li accecò, secondo la parola di Eliseo.

19 Т огава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

Allora Eliseo disse loro: «Non è questa la strada, e non è questa la città; venite dietro a me, e io vi condurrò dall’uomo che voi cercate». E li condusse a Samaria.

20 К огато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.

Quando furono entrati a Samaria, Eliseo disse: «O Signore, apri loro gli occhi, affinché vedano». Il Signore aprì loro gli occhi, e a un tratto videro che si trovavano nel mezzo di Samaria.

21 А когато ги видя, Израелевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли ?

Il re d’Israele, come li ebbe veduti, disse a Eliseo: «Padre mio, li debbo colpire? Li debbo colpire?»

22 А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.

Eliseo rispose: «Non li colpire! Colpisci tu forse quelli che fai prigionieri con la tua spada e con il tuo arco? Metti loro davanti del pane e dell’acqua, affinché mangino e bevano, e se ne tornino dal loro signore».

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израелевата земя. Обсадата на Самария и чудното избавление

Il re d’Israele preparò loro abbondanza di cibi; e quand’ebbero mangiato e bevuto, li congedò, e quelli tornarono dal loro signore; e le bande di Siri non vennero più a fare incursioni sul territorio d’Israele. Assedio di Samaria

24 С лед това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.

Dopo queste cose, Ben-Adad, re di Siria, radunò tutto il suo esercito, salì contro Samaria e la cinse d’assedio.

25 И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.

Ci fu una grande carestia in Samaria, e i Siri l’assediarono in modo tale che una testa d’asino la si vendeva a ottanta sicli d’argento, e il quarto d’un cab di sterco di colombi a cinque sicli d’argento.

26 Д окато Израелевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!

Mentre il re d’Israele passava sulle mura, una donna gli gridò: «Aiutami, o re, mio signore!»

27 А той отговори: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?

Il re le disse: «Se non ti aiuta il Signore, come posso aiutarti io? Con quel che dà l’aia o con quel che dà il frantoio?»

28 Ц арят ѝ каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

Poi il re aggiunse: «Che hai?» Lei rispose: «Questa donna mi disse: “Dammi tuo figlio, ché lo mangiamo oggi; domani mangeremo il mio”.

29 И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

Così abbiamo fatto cuocere mio figlio e lo abbiamo mangiato. Il giorno seguente io le dissi: “Dammi tuo figlio, ché lo mangiamo”. Ma lei ha nascosto suo figlio».

30 К ато чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му.

Quando il re udì le parole della donna si stracciò le vesti; e, mentre passava sulle mura, il popolo vide che sotto, sulla carne, portava un cilicio.

31 Т огава царят каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.

Il re disse: «Mi tratti Dio con tutto il suo rigore, se oggi la testa di Eliseo, figlio di Safat, rimane sulle sue spalle!»

32 А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него?

Eliseo se ne stava seduto in casa sua, e con lui stavano gli anziani. Il re mandò avanti un uomo; ma prima che questo inviato giungesse, Eliseo disse agli anziani: «Vedete che questo figlio d’un assassino manda qualcuno a tagliarmi la testa? Badate bene; quando arriva l’inviato, chiudete la porta, e tenetegliela ben chiusa in faccia. Non si sente già dietro a lui il rumore dei passi del suo signore?»

33 И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от Господ е това зло; защо да се надявам вече на Господа?

Egli parlava ancora con loro, quand’ecco scendere verso di lui l’inviato, che disse: «Ecco, questo male viene dal Signore; che ho più da sperare dal Signore ?»