1 П ророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас.

The sons of the prophets said to Elisha, “See now, the place where we live and meet with you is too small for us.

2 Н ека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.

Please let us go to the Jordan, and each man take a beam from there, and let us make us a place there, where we may live.” He answered, “Go!”

3 Е дин от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.

One said, “Please be pleased to go with your servants.” He answered, “I will go.”

4 И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.

So he went with them. When they came to the Jordan, they cut down wood.

5 А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!

But as one was cutting down a tree, the ax head fell into the water. Then he cried, and said, “Alas, my master! For it was borrowed.”

6 А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува.

The man of God asked, “Where did it fall?” He showed him the place. He cut down a stick, threw it in there, and made the iron float.

7 Е лисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе. Сирийската армия е победена

He said, “Take it.” So he put out his hand and took it.

8 А сирийският цар, като воюваше против Израел, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.

Now the king of Syria was at war against Israel; and he took counsel with his servants, saying, “My camp will be in such and such a place.”

9 Т огава Божият човек прати до Израелевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

The man of God sent to the king of Israel, saying, “Beware that you not pass this place; for the Syrians are coming down there.”

10 И Израелевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.

The king of Israel sent to the place which the man of God told him and warned him of; and he saved himself there, not once or twice.

11 С ърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израелевия цар?

The king of Syria’s heart was very troubled about this. He called his servants, and said to them, “Won’t you show me which of us is for the king of Israel?”

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израел, Елисей, известява на Израелевия цар думите, които говориш в спалнята си.

One of his servants said, “No, my lord, O king; but Elisha, the prophet who is in Israel, tells the king of Israel the words that you speak in your bedroom.”

13 Ц арят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.

He said, “Go and see where he is, that I may send and get him.” He was told, “Behold, he is in Dothan.”

14 Т огава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.

Therefore he sent horses, chariots, and a great army there. They came by night, and surrounded the city.

15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

When the servant of the man of God had risen early, and gone out, behold, an army with horses and chariots was around the city. His servant said to him, “Alas, my master! What shall we do?”

16 Е лисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.

He answered, “Don’t be afraid; for those who are with us are more than those who are with them.”

17 И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

Elisha prayed, and said, “Yahweh, please open his eyes, that he may see.” Yahweh opened the young man’s eyes; and he saw: and behold, the mountain was full of horses and chariots of fire around Elisha.

18 К огато слязоха към врага, Елисей се помоли на Господа: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И Господ ги порази със слепота, както каза Елисей.

When they came down to him, Elisha prayed to Yahweh, and said, “Please strike this people with blindness.” He struck them with blindness according to Elijah’s word.

19 Т огава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

Elisha said to them, “This is not the way, neither is this the city. Follow me, and I will bring you to the man whom you seek.” He led them to Samaria.

20 К огато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.

When they had come into Samaria, Elisha said, “Yahweh, open these men’s eyes, that they may see.” Yahweh opened their eyes, and they saw; and behold, they were in the middle of Samaria.

21 А когато ги видя, Израелевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли ?

The king of Israel said to Elisha, when he saw them, “My father, shall I strike them? Shall I strike them?”

22 А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.

He answered, “You shall not strike them. Would you strike those whom you have taken captive with your sword and with your bow? Set bread and water before them, that they may eat and drink, and go to their master.”

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израелевата земя. Обсадата на Самария и чудното избавление

He prepared great feast for them. When they had eaten and drunk, he sent them away, and they went to their master. So the bands of Syria stopped raiding the land of Israel.

24 С лед това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.

After this, Benhadad king of Syria gathered all his army, and went up and besieged Samaria.

25 И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.

There was a great famine in Samaria. Behold, they besieged it, until a donkey’s head was sold for eighty pieces of silver, and the fourth part of a kab of dove’s dung for five pieces of silver.

26 Д окато Израелевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!

As the king of Israel was passing by on the wall, a woman cried to him, saying, “Help, my lord, O king!”

27 А той отговори: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?

He said, “If Yahweh doesn’t help you, where could I get help for you? From of the threshing floor, or from the wine press?”

28 Ц арят ѝ каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

The king said to her, “What is your problem?” She answered, “This woman said to me, ‘Give your son, that we may eat him today, and we will eat my son tomorrow.’

29 И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

So we boiled my son, and ate him: and I said to her on the next day, ‘Give your son, that we may eat him;’ and she has hidden her son.”

30 К ато чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му.

When the king heard the words of the woman, he tore his clothes. Now he was passing by on the wall, and the people looked, and behold, he had sackcloth underneath on his body.

31 Т огава царят каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.

Then he said, “God do so to me, and more also, if the head of Elisha the son of Shaphat stays on him today.”

32 А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него?

But Elisha was sitting in his house, and the elders were sitting with him. Then the king sent a man from before him; but before the messenger came to him, he said to the elders, “Do you see how this son of a murderer has sent to take away my head? Behold, when the messenger comes, shut the door, and hold the door shut against him. Isn’t the sound of his master’s feet behind him?”

33 И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от Господ е това зло; защо да се надявам вече на Господа?

While he was still talking with them, behold, the messenger came down to him. Then he said, “Behold, this evil is from Yahweh. Why should I wait for Yahweh any longer?”