1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem:

2 С уета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

“Vanity of vanities,” says the Preacher; “Vanity of vanities, all is vanity.”

3 К аква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

What does man gain from all his labor in which he labors under the sun?

4 Е дно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

One generation goes, and another generation comes; but the earth remains forever.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

The sun also rises, and the sun goes down, and hurries to its place where it rises.

6 В ятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

The wind goes toward the south, and turns around to the north. It turns around continually as it goes, and the wind returns again to its courses.

7 В сички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

All the rivers run into the sea, yet the sea is not full. To the place where the rivers flow, there they flow again.

8 В сички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

All things are full of weariness beyond uttering. The eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

That which has been is that which shall be; and that which has been done is that which shall be done: and there is no new thing under the sun.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

Is there a thing of which it may be said, “Behold, this is new?” It has been long ago, in the ages which were before us.

11 Н е се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

There is no memory of the former; neither shall there be any memory of the latter that are to come, among those that shall come after.

12 А з, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

I, the Preacher, was king over Israel in Jerusalem.

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

I applied my heart to seek and to search out by wisdom concerning all that is done under the sky. It is a heavy burden that God has given to the sons of men to be afflicted with.

14 В идях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

I have seen all the works that are done under the sun; and behold, all is vanity and a chasing after wind.

15 К ривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

That which is crooked can’t be made straight; and that which is lacking can’t be counted.

16 А з се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

I said to myself, “Behold, I have obtained for myself great wisdom above all who were before me in Jerusalem. Yes, my heart has had great experience of wisdom and knowledge.”

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

I applied my heart to know wisdom, and to know madness and folly. I perceived that this also was a chasing after wind.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.

For in much wisdom is much grief; and he who increases knowledge increases sorrow.