1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Dead flies cause the oil of the perfumer to produce an evil odor; so does a little folly outweigh wisdom and honor.

2 Р азумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

A wise man’s heart is at his right hand, but a fool’s heart at his left.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

Yes also, when the fool walks by the way, his understanding fails him, and he says to everyone that he is a fool.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

If the spirit of the ruler rises up against you, don’t leave your place; for gentleness lays great offenses to rest.

5 И ма зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

There is an evil which I have seen under the sun, the sort of error which proceeds from the ruler.

6 б езумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

Folly is set in great dignity, and the rich sit in a low place.

7 В идях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

I have seen servants on horses, and princes walking like servants on the earth.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

He who digs a pit may fall into it; and whoever breaks through a wall may be bitten by a snake.

9 К ойто кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

Whoever carves out stones may be injured by them. Whoever splits wood may be endangered thereby.

10 а ко се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

If the ax is blunt, and one doesn’t sharpen the edge, then he must use more strength; but skill brings success.

11 А ко змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

If the snake bites before it is charmed, then is there no profit for the charmer’s tongue.

12 Д умите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

The words of a wise man’s mouth are gracious; but a fool is swallowed by his own lips.

13 з ащото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

The beginning of the words of his mouth is foolishness; and the end of his talk is mischievous madness.

14 Б езумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

A fool also multiplies words. Man doesn’t know what will be; and that which will be after him, who can tell him?

15 Т рудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

The labor of fools wearies every one of them; for he doesn’t know how to go to the city.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

Woe to you, land, when your king is a child, and your princes eat in the morning!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

Happy are you, land, when your king is the son of nobles, and your princes eat in due season, for strength, and not for drunkenness!

18 О т голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

By slothfulness the roof sinks in; and through idleness of the hands the house leaks.

19 У гощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

A feast is made for laughter, and wine makes the life glad; and money is the answer for all things.

20 Д а не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.

Don’t curse the king, no, not in your thoughts; and don’t curse the rich in your bedroom: for a bird of the sky may carry your voice, and that which has wings may tell the matter.