1 А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,

Therefore when the Lord knew that the Pharisees had heard that Jesus was making and baptizing more disciples than John

2 н е че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,

(although Jesus himself didn’t baptize, but his disciples),

3 н апусна Юдея и пак отиде към Галилея.

he left Judea, and departed into Galilee.

4 И трябваше да мине през Самария.

He needed to pass through Samaria.

5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

So he came to a city of Samaria, called Sychar, near the parcel of ground that Jacob gave to his son, Joseph.

6 Т ам беше Якововият кладенец. И така, Исус, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестия час.

Jacob’s well was there. Jesus therefore, being tired from his journey, sat down by the well. It was about the sixth hour.

7 Д ойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.

A woman of Samaria came to draw water. Jesus said to her, “Give me a drink.”

8 З ащото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

For his disciples had gone away into the city to buy food.

9 Т огава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

The Samaritan woman therefore said to him, “How is it that you, being a Jew, ask for a drink from me, a Samaritan woman?” (For Jews have no dealings with Samaritans.)

10 И сус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

Jesus answered her, “If you knew the gift of God, and who it is who says to you, ‘Give me a drink,’ you would have asked him, and he would have given you living water.”

11 Ж ената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

The woman said to him, “Sir, you have nothing to draw with, and the well is deep. So where do you get that living water?

12 Н има си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?

Are you greater than our father, Jacob, who gave us the well, and drank of it himself, as did his children, and his livestock?”

13 И сус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

Jesus answered her, “Everyone who drinks of this water will thirst again,

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

but whoever drinks of the water that I will give him will never thirst again; but the water that I will give him will become in him a well of water springing up to eternal life.”

15 Ж ената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.

The woman said to him, “Sir, give me this water, so that I don’t get thirsty, neither come all the way here to draw.”

16 И сус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

Jesus said to her, “Go, call your husband, and come here.”

17 Ж ената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;

The woman answered, “I have no husband.” Jesus said to her, “You said well, ‘I have no husband,’

18 з ащото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.

for you have had five husbands; and he whom you now have is not your husband. This you have said truly.”

19 Ж ената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

The woman said to him, “Sir, I perceive that you are a prophet.

20 Н ашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

Our fathers worshiped in this mountain, and you Jews say that in Jerusalem is the place where people ought to worship.”

21 И сус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.

Jesus said to her, “Woman, believe me, the hour comes, when neither in this mountain, nor in Jerusalem, will you worship the Father.

22 В ие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

You worship that which you don’t know. We worship that which we know; for salvation is from the Jews.

23 Н о иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

But the hour comes, and now is, when the true worshipers will worship the Father in spirit and truth, for the Father seeks such to be his worshipers.

24 Б ог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

God is spirit, and those who worship him must worship in spirit and truth.”

25 Ж ената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.

The woman said to him, “I know that Messiah comes, he who is called Christ. When he has come, he will declare to us all things.”

26 И сус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.

Jesus said to her, “I am he, the one who speaks to you.”

27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?

At this, his disciples came. They marveled that he was speaking with a woman; yet no one said, “What are you looking for?” or, “Why do you speak with her?”

28 Т огава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

So the woman left her water pot, and went away into the city, and said to the people,

29 Е лате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?

“Come, see a man who told me everything that I did. Can this be the Christ?”

30 Т е излязоха от града и отиваха при Него.

They went out of the city, and were coming to him.

31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.

In the meanwhile, the disciples urged him, saying, “Rabbi, eat.”

32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

But he said to them, “I have food to eat that you don’t know about.”

33 З атова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

The disciples therefore said to one another, “Has anyone brought him something to eat?”

34 И сус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.

Jesus said to them, “My food is to do the will of him who sent me, and to accomplish his work.

35 Н е казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.

Don’t you say, ‘There are yet four months until the harvest?’ Behold, I tell you, lift up your eyes, and look at the fields, that they are white for harvest already.

36 К ойто жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.

He who reaps receives wages, and gathers fruit to eternal life; that both he who sows and he who reaps may rejoice together.

37 З ащото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.

For in this the saying is true, ‘One sows, and another reaps.’

38 А з ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

I sent you to reap that for which you haven’t labored. Others have labored, and you have entered into their labor.”

39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.

From that city many of the Samaritans believed in him because of the word of the woman, who testified, “He told me everything that I did.”

40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.

So when the Samaritans came to him, they begged him to stay with them. He stayed there two days.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

Many more believed because of his word.

42 и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

They said to the woman, “Now we believe, not because of your speaking; for we have heard for ourselves, and know that this is indeed the Christ, the Savior of the world.”

43 С лед два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.

After the two days he went out from there and went into Galilee.

44 З ащото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.

For Jesus himself testified that a prophet has no honor in his own country.

45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

So when he came into Galilee, the Galileans received him, having seen all the things that he did in Jerusalem at the feast, for they also went to the feast.

46 И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

Jesus came therefore again to Cana of Galilee, where he made the water into wine. There was a certain nobleman whose son was sick at Capernaum.

47 Т ой, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

When he heard that Jesus had come out of Judea into Galilee, he went to him, and begged him that he would come down and heal his son, for he was at the point of death.

48 Т огава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

Jesus therefore said to him, “Unless you see signs and wonders, you will in no way believe.”

49 Ц арският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.

The nobleman said to him, “Sir, come down before my child dies.”

50 И сус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.

Jesus said to him, “Go your way. Your son lives.” The man believed the word that Jesus spoke to him, and he went his way.

51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.

As he was now going down, his servants met him and reported, saying “Your child lives!”

52 А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

So he inquired of them the hour when he began to get better. They said therefore to him, “Yesterday at the seventh hour, the fever left him.”

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.

So the father knew that it was at that hour in which Jesus said to him, “Your son lives.” He believed, as did his whole house.

54 Т ова второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.

This is again the second sign that Jesus did, having come out of Judea into Galilee.