1 И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя.

Then Joseph went in and told Pharaoh, and said, “My father and my brothers, with their flocks, their herds, and all that they own, have come out of the land of Canaan; and behold, they are in the land of Goshen.”

2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона.

From among his brothers he took five men, and presented them to Pharaoh.

3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари.

Pharaoh said to his brothers, “What is your occupation?” They said to Pharaoh, “Your servants are shepherds, both we, and our fathers.”

4 К азаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя.

They said to Pharaoh, “We have come to live as foreigners in the land, for there is no pasture for your servants’ flocks. For the famine is severe in the land of Canaan. Now therefore, please let your servants dwell in the land of Goshen.”

5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;

Pharaoh spoke to Joseph, saying, “Your father and your brothers have come to you.

6 Е гипетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

The land of Egypt is before you. Make your father and your brothers dwell in the best of the land. Let them dwell in the land of Goshen. If you know any able men among them, then put them in charge of my livestock.”

7 С лед това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.

Joseph brought in Jacob, his father, and set him before Pharaoh, and Jacob blessed Pharaoh.

8 Ф араонът каза на Яков: Колко е числото на годините на живота ти?

Pharaoh said to Jacob, “How many are the days of the years of your life?”

9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.

Jacob said to Pharaoh, “The days of the years of my pilgrimage are one hundred thirty years. Few and evil have been the days of the years of my life, and they have not attained to the days of the years of the life of my fathers in the days of their pilgrimage.”

10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие.

Jacob blessed Pharaoh, and went out from the presence of Pharaoh.

11 Т огава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът.

Joseph placed his father and his brothers, and gave them a possession in the land of Egypt, in the best of the land, in the land of Rameses, as Pharaoh had commanded.

12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.

Joseph nourished his father, his brothers, and all of his father’s household, with bread, according to their families.

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада.

There was no bread in all the land; for the famine was very severe, so that the land of Egypt and the land of Canaan fainted by reason of the famine.

14 Й осиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом.

Joseph gathered up all the money that was found in the land of Egypt, and in the land of Canaan, for the grain which they bought: and Joseph brought the money into Pharaoh’s house.

15 И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни ?

When the money was all spent in the land of Egypt, and in the land of Canaan, all the Egyptians came to Joseph, and said, “Give us bread, for why should we die in your presence? For our money fails.”

16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

Joseph said, “Give me your livestock; and I will give you food for your livestock, if your money is gone.”

17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.

They brought their livestock to Joseph, and Joseph gave them bread in exchange for the horses, and for the flocks, and for the herds, and for the donkeys: and he fed them with bread in exchange for all their livestock for that year.

18 С лед като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

When that year was ended, they came to him the second year, and said to him, “We will not hide from my lord how our money is all spent, and the herds of livestock are my lord’s. There is nothing left in the sight of my lord, but our bodies, and our lands.

19 З ащо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее ? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.

Why should we die before your eyes, both we and our land? Buy us and our land for bread, and we and our land will be servants to Pharaoh. Give us seed, that we may live, and not die, and that the land won’t be desolate.”

20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.

So Joseph bought all the land of Egypt for Pharaoh, for every man of the Egyptians sold his field, because the famine was severe on them, and the land became Pharaoh’s.

21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.

As for the people, he moved them to the cities from one end of the border of Egypt even to the other end of it.

22 С амо земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си.

Only he didn’t buy the land of the priests, for the priests had a portion from Pharaoh, and ate their portion which Pharaoh gave them. That is why they didn’t sell their land.

23 Т огава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.

Then Joseph said to the people, “Behold, I have bought you and your land today for Pharaoh. Behold, here is seed for you, and you shall sow the land.

24 З атова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.

It will happen at the harvests, that you shall give a fifth to Pharaoh, and four parts will be your own, for seed of the field, for your food, for them of your households, and for food for your little ones.”

25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона.

They said, “You have saved our lives! Let us find favor in the sight of my lord, and we will be Pharaoh’s servants.”

26 И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова. Последното желание на Яков

Joseph made it a statute concerning the land of Egypt to this day, that Pharaoh should have the fifth. Only the land of the priests alone didn’t become Pharaoh’s.

27 И така, Израел се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.

Israel lived in the land of Egypt, in the land of Goshen; and they got themselves possessions therein, and were fruitful, and multiplied exceedingly.

28 Я ков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.

Jacob lived in the land of Egypt seventeen years. So the days of Jacob, the years of his life, were one hundred forty-seven years.

29 А като наближи времето, когато Израел трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност - да не ме погребеш в Египет,

The time came near that Israel must die, and he called his son Joseph, and said to him, “If now I have found favor in your sight, please put your hand under my thigh, and deal kindly and truly with me. Please don’t bury me in Egypt,

30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.

but when I sleep with my fathers, you shall carry me out of Egypt, and bury me in their burying place.” He said, “I will do as you have said.”

31 П осле Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израел се поклони върху възглавницата на леглото.

He said, “Swear to me,” and he swore to him. Israel bowed himself on the bed’s head.