1 К аза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

He also said to his disciples, “There was a certain rich man who had a manager. An accusation was made to him that this man was wasting his possessions.

2 И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

He called him, and said to him, ‘What is this that I hear about you? Give an accounting of your management, for you can no longer be manager.’

3 Т огава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.

“The manager said within himself, ‘What will I do, seeing that my lord is taking away the management position from me? I don’t have strength to dig. I am ashamed to beg.

4 С етих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

I know what I will do, so that when I am removed from management, they may receive me into their houses.’

5 И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

Calling each one of his lord’s debtors to him, he said to the first, ‘How much do you owe to my lord?’

6 А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет.

He said, ‘A hundred batos of oil.’ He said to him, ‘Take your bill, and sit down quickly and write fifty.’

7 П осле каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет.

Then he said to another, ‘How much do you owe?’ He said, ‘A hundred cors of wheat.’ He said to him, ‘Take your bill, and write eighty.’

8 И господарят му похвали неправедния настойник за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.

“His lord commended the dishonest manager because he had done wisely, for the children of this world are, in their own generation, wiser than the children of the light.

9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните селения.

I tell you, make for yourselves friends by means of unrighteous mammon, so that when you fail, they may receive you into the eternal tents.

10 В ерният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

He who is faithful in a very little is faithful also in much. He who is dishonest in a very little is also dishonest in much.

11 И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство ?

If therefore you have not been faithful in the unrighteous mammon, who will commit to your trust the true riches?

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

If you have not been faithful in that which is another’s, who will give you that which is your own?

13 Н икой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона! Законът и Божието царство

No servant can serve two masters, for either he will hate the one, and love the other; or else he will hold to one, and despise the other. You aren’t able to serve God and Mammon.”

14 В сичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

The Pharisees, who were lovers of money, also heard all these things, and they scoffed at him.

15 И сус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

He said to them, “You are those who justify yourselves in the sight of men, but God knows your hearts. For that which is exalted among men is an abomination in the sight of God.

16 З аконът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него.

The law and the prophets were until John. From that time the Good News of God’s Kingdom is preached, and everyone is forcing his way into it.

17 Н о по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне.

But it is easier for heaven and earth to pass away, than for one tiny stroke of a pen in the law to fall.

18 В секи, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства. Притча за богаташа и бедния Лазар

Everyone who divorces his wife, and marries another, commits adultery. He who marries one who is divorced from a husband commits adultery.

19 И маше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.

“Now there was a certain rich man, and he was clothed in purple and fine linen, living in luxury every day.

20 И маше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,

A certain beggar, named Lazarus, was laid at his gate, full of sores,

21 к ато желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.

and desiring to be fed with the crumbs that fell from the rich man’s table. Yes, even the dogs came and licked his sores.

22 У мря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.

The beggar died, and he was carried away by the angels to Abraham’s bosom. The rich man also died, and was buried.

23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.

In Hades, he lifted up his eyes, being in torment, and saw Abraham far off, and Lazarus at his bosom.

24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.

He cried and said, ‘Father Abraham, have mercy on me, and send Lazarus, that he may dip the tip of his finger in water, and cool my tongue! For I am in anguish in this flame.’

25 Н о Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар - злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

“But Abraham said, ‘Son, remember that you, in your lifetime, received your good things, and Lazarus, in the same way, bad things. But now here he is comforted and you are in anguish.

26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

Besides all this, between us and you there is a great gulf fixed, that those who want to pass from here to you are not able, and that no one may cross over from there to us.’

27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,

“He said, ‘I ask you therefore, father, that you would send him to my father’s house;

28 з ащото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

for I have five brothers, that he may testify to them, so they won’t also come into this place of torment.’

29 Н о Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.

“But Abraham said to him, ‘They have Moses and the prophets. Let them listen to them.’

30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

“He said, ‘No, father Abraham, but if one goes to them from the dead, they will repent.’

31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

“He said to him, ‘If they don’t listen to Moses and the prophets, neither will they be persuaded if one rises from the dead.’”