1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Are we beginning again to commend ourselves? Or do we need, as do some, letters of commendation to you or from you?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

You are our letter, written in our hearts, known and read by all men;

3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

being revealed that you are a letter of Christ, served by us, written not with ink, but with the Spirit of the living God; not in tablets of stone, but in tablets that are hearts of flesh.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

Such confidence we have through Christ toward God;

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

not that we are sufficient of ourselves, to account anything as from ourselves; but our sufficiency is from God;

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

who also made us sufficient as servants of a new covenant; not of the letter, but of the Spirit. For the letter kills, but the Spirit gives life.

7 Н о ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

But if the service of death, written engraved on stones, came with glory, so that the children of Israel could not look steadfastly on the face of Moses for the glory of his face; which was passing away:

8 к ак служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

won’t service of the Spirit be with much more glory?

9 З ащото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

For if the service of condemnation has glory, the service of righteousness exceeds much more in glory.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

For most certainly that which has been made glorious has not been made glorious in this respect, by reason of the glory that surpasses.

11 З ащото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

For if that which passes away was with glory, much more that which remains is in glory.

12 И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

Having therefore such a hope, we use great boldness of speech,

13 и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

and not as Moses, who put a veil on his face, that the children of Israel wouldn’t look steadfastly on the end of that which was passing away.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

But their minds were hardened, for until this very day at the reading of the old covenant the same veil remains, because in Christ it passes away.

15 А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

But to this day, when Moses is read, a veil lies on their heart.

16 н о когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

But whenever one turns to the Lord, the veil is taken away.

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Now the Lord is the Spirit and where the Spirit of the Lord is, there is liberty.

18 А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.

But we all, with unveiled face seeing the glory of the Lord as in a mirror, are transformed into the same image from glory to glory, even as from the Lord, the Spirit.