1 A re we beginning again to commend ourselves? Or do we need, as do some, letters of commendation to you or from you?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 Y ou are our letter, written in our hearts, known and read by all men;

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

3 b eing revealed that you are a letter of Christ, served by us, written not with ink, but with the Spirit of the living God; not in tablets of stone, but in tablets that are hearts of flesh.

и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 S uch confidence we have through Christ toward God;

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

5 n ot that we are sufficient of ourselves, to account anything as from ourselves; but our sufficiency is from God;

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 w ho also made us sufficient as servants of a new covenant; not of the letter, but of the Spirit. For the letter kills, but the Spirit gives life.

Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 B ut if the service of death, written engraved on stones, came with glory, so that the children of Israel could not look steadfastly on the face of Moses for the glory of his face; which was passing away:

Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 w on’t service of the Spirit be with much more glory?

как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

9 F or if the service of condemnation has glory, the service of righteousness exceeds much more in glory.

Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

10 F or most certainly that which has been made glorious has not been made glorious in this respect, by reason of the glory that surpasses.

(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

11 F or if that which passes away was with glory, much more that which remains is in glory.

Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

12 H aving therefore such a hope, we use great boldness of speech,

И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

13 a nd not as Moses, who put a veil on his face, that the children of Israel wouldn’t look steadfastly on the end of that which was passing away.

и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 B ut their minds were hardened, for until this very day at the reading of the old covenant the same veil remains, because in Christ it passes away.

Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

15 B ut to this day, when Moses is read, a veil lies on their heart.

А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

16 B ut whenever one turns to the Lord, the veil is taken away.

но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

17 N ow the Lord is the Spirit and where the Spirit of the Lord is, there is liberty.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

18 B ut we all, with unveiled face seeing the glory of the Lord as in a mirror, are transformed into the same image from glory to glory, even as from the Lord, the Spirit.

А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.