1 A fter five days, the high priest, Ananias, came down with certain elders and an orator, one Tertullus. They informed the governor against Paul.

След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.

2 W hen he was called, Tertullus began to accuse him, saying, “Seeing that by you we enjoy much peace, and that excellent measures are coming to this nation,

И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,

3 w e accept it in all ways and in all places, most excellent Felix, with all thankfulness.

то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.

4 B ut, that I don’t delay you, I entreat you to bear with us and hear a few words.

Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;

5 F or we have found this man to be a plague, an instigator of insurrections among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes.

понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;

6 H e even tried to profane the temple, and we arrested him.

който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;

7

но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.

8 B y examining him yourself you may ascertain all these things of which we accuse him.”

А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 T he Jews also joined in the attack, affirming that these things were so.

И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно. Павел се защитава пред управителя Феликс

10 W hen the governor had beckoned to him to speak, Paul answered, “Because I know that you have been a judge of this nation for many years, I cheerfully make my defense,

А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 s eeing that you can recognize that it is not more than twelve days since I went up to worship at Jerusalem.

защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.

12 I n the temple they didn’t find me disputing with anyone or stirring up a crowd, either in the synagogues, or in the city.

И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.

13 N or can they prove to you the things of which they now accuse me.

И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 B ut this I confess to you, that after the Way, which they call a sect, so I serve the God of our fathers, believing all things which are according to the law, and which are written in the prophets;

Но това изповядвам пред тебе, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,

15 h aving hope toward God, which these also themselves look for, that there will be a resurrection of the dead, both of the just and unjust.

и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 H erein I also practice always having a conscience void of offense toward God and men.

Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 N ow after some years, I came to bring gifts for the needy to my nation, and offerings;

А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.

18 a mid which certain Jews from Asia found me purified in the temple, not with a mob, nor with turmoil.

А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 T hey ought to have been here before you, and to make accusation, if they had anything against me.

но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

20 O r else let these men themselves say what injustice they found in me when I stood before the council,

Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,

21 u nless it is for this one thing that I cried standing among them, ‘Concerning the resurrection of the dead I am being judged before you today!’”

освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 B ut Felix, having more exact knowledge concerning the Way, deferred them, saying, “When Lysias, the commanding officer, comes down, I will decide your case.”

А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

23 H e ordered the centurion that Paul should be kept in custody, and should have some privileges, and not to forbid any of his friends to serve him or to visit him.

И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва. Павел пред Феликс и Друзила

24 B ut after some days, Felix came with Drusilla, his wife, who was a Jewess, and sent for Paul, and heard him concerning the faith in Christ Jesus.

След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.

25 A s he reasoned about righteousness, self-control, and the judgment to come, Felix was terrified, and answered, “Go your way for this time, and when it is convenient for me, I will summon you.”

И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 M eanwhile, he also hoped that money would be given to him by Paul, that he might release him. Therefore also he sent for him more often, and talked with him.

Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него.

27 B ut when two years were fulfilled, Felix was succeeded by Porcius Festus, and desiring to gain favor with the Jews, Felix left Paul in bonds.

Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.