1 I said in my heart, “Come now, I will test you with mirth: therefore enjoy pleasure”; and behold, this also was vanity.

Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

2 I said of laughter, “It is foolishness”; and of mirth, “What does it accomplish?”

Казах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

3 I searched in my heart how to cheer my flesh with wine, my heart yet guiding me with wisdom, and how to lay hold of folly, until I might see what it was good for the sons of men that they should do under heaven all the days of their lives.

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

4 I made myself great works. I built myself houses. I planted myself vineyards.

Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

5 I made myself gardens and parks, and I planted trees in them of all kinds of fruit.

направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

6 I made myself pools of water, to water from it the forest where trees were reared.

направих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

7 I bought male servants and female servants, and had servants born in my house. I also had great possessions of herds and flocks, above all who were before me in Jerusalem;

придобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

8 I also gathered silver and gold for myself, and the treasure of kings and of the provinces. I got myself male and female singers, and the delights of the sons of men—musical instruments, and that of all sorts.

Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

9 S o I was great, and increased more than all who were before me in Jerusalem. My wisdom also remained with me.

Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

10 W hatever my eyes desired, I didn’t keep from them. I didn’t withhold my heart from any joy, for my heart rejoiced because of all my labor, and this was my portion from all my labor.

И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

11 T hen I looked at all the works that my hands had worked, and at the labor that I had labored to do; and behold, all was vanity and a chasing after wind, and there was no profit under the sun.

Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

12 I turned myself to consider wisdom, madness, and folly: for what can the king’s successor do? Just that which has been done long ago.

И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

13 T hen I saw that wisdom excels folly, as far as light excels darkness.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

14 T he wise man’s eyes are in his head, and the fool walks in darkness—and yet I perceived that one event happens to them all.

На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

15 T hen I said in my heart, “As it happens to the fool, so will it happen even to me; and why was I then more wise?” Then I said in my heart that this also is vanity.

Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

16 F or of the wise man, even as of the fool, there is no memory for ever, since in the days to come all will have been long forgotten. Indeed, the wise man must die just like the fool!

Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17 S o I hated life, because the work that is worked under the sun was grievous to me; for all is vanity and a chasing after wind.

Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

18 I hated all my labor in which I labored under the sun, because I must leave it to the man who comes after me.

Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

19 W ho knows whether he will be a wise man or a fool? Yet he will have rule over all of my labor in which I have labored, and in which I have shown myself wise under the sun. This also is vanity.

и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20 T herefore I began to cause my heart to despair concerning all the labor in which I had labored under the sun.

Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

21 F or there is a man whose labor is with wisdom, with knowledge, and with skillfulness; yet he shall leave it for his portion to a man who has not labored for it. This also is vanity and a great evil.

Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22 F or what has a man of all his labor, and of the striving of his heart, in which he labors under the sun?

Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

23 F or all his days are sorrows, and his travail is grief; yes, even in the night his heart takes no rest. This also is vanity.

Понеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24 T here is nothing better for a man than that he should eat and drink, and make his soul enjoy good in his labor. This also I saw, that it is from the hand of God.

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 F or who can eat, or who can have enjoyment, more than I?

Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

26 F or to the man who pleases him, God gives wisdom, knowledge, and joy; but to the sinner he gives travail, to gather and to heap up, that he may give to him who pleases God. This also is vanity and a chasing after wind.

Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.