1 I cry with my voice to Yahweh. With my voice, I ask Yahweh for mercy.

(По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

2 I pour out my complaint before him. I tell him my troubles.

Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

3 W hen my spirit was overwhelmed within me, you knew my route. On the path in which I walk, they have hidden a snare for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

4 L ook on my right, and see; for there is no one who is concerned for me. Refuge has fled from me. No one cares for my soul.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried to you, Yahweh. I said, “You are my refuge, my portion in the land of the living.”

Към Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

6 L isten to my cry, for I am in desperate need. deliver me from my persecutors, For they are stronger than me.

Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

7 B ring my soul out of prison, that I may give thanks to your name. The righteous will surround me, for you will be good to me.

Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.