1 N ow on the first day of the week, Mary Magdalene went early, while it was still dark, to the tomb, and saw the stone taken away from the tomb.

В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.

2 T herefore she ran and came to Simon Peter, and to the other disciple whom Jesus loved, and said to them, “They have taken away the Lord out of the tomb, and we don’t know where they have laid him!”

Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.

3 T herefore Peter and the other disciple went out, and they went toward the tomb.

И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;

4 T hey both ran together. The other disciple outran Peter, and came to the tomb first.

и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.

5 S tooping and looking in, he saw the linen cloths lying, yet he didn’t enter in.

И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.

6 T hen Simon Peter came, following him, and entered into the tomb. He saw the linen cloths lying,

След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени

7 a nd the cloth that had been on his head, not lying with the linen cloths, but rolled up in a place by itself.

и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.

8 S o then the other disciple who came first to the tomb also entered in, and he saw and believed.

Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.

9 F or as yet they didn’t know the Scripture, that he must rise from the dead.

Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

10 S o the disciples went away again to their own homes.

И така, учениците се върнаха пак у дома си. Христос се явява на Мария Магдалена

11 B ut Mary was standing outside at the tomb weeping. So, as she wept, she stooped and looked into the tomb,

А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба

12 a nd she saw two angels in white sitting, one at the head, and one at the feet, where the body of Jesus had lain.

и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.

13 T hey told her, “Woman, why are you weeping?” She said to them, “Because they have taken away my Lord, and I don’t know where they have laid him.”

И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.

14 W hen she had said this, she turned around and saw Jesus standing, and didn’t know that it was Jesus.

Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той.

15 J esus said to her, “Woman, why are you weeping? Who are you looking for?” She, supposing him to be the gardener, said to him, “Sir, if you have carried him away, tell me where you have laid him, and I will take him away.”

Исус ѝ каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.

16 J esus said to her, “Mary.” She turned and said to him, “Rabboni!” which is to say, “Teacher!”

Исус ѝ каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи "Учителю!".)

17 J esus said to her, “Don’t hold me, for I haven’t yet ascended to my Father; but go to my brothers, and tell them, ‘I am ascending to my Father and your Father, to my God and your God.’”

Исус ѝ каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

18 M ary Magdalene came and told the disciples that she had seen the Lord, and that he had said these things to her.

Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той ѝ казал това. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

19 W hen therefore it was evening, on that day, the first day of the week, and when the doors were locked where the disciples were assembled, for fear of the Jews, Jesus came and stood in the middle, and said to them, “Peace be to you.”

А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!

20 W hen he had said this, he showed them his hands and his side. The disciples therefore were glad when they saw the Lord.

И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.

21 J esus therefore said to them again, “Peace be to you. As the Father has sent me, even so I send you.”

И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22 W hen he had said this, he breathed on them, and said to them, “Receive the Holy Spirit!

И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.

23 I f you forgive anyone’s sins, they have been forgiven them. If you retain anyone’s sins, they have been retained.”

На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са. Исус Христос и Тома

24 B ut Thomas, one of the twelve, called Didymus, wasn’t with them when Jesus came.

А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус.

25 T he other disciples therefore said to him, “We have seen the Lord!” But he said to them, “Unless I see in his hands the print of the nails, and put my hand into his side, I will not believe.”

Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26 A fter eight days again his disciples were inside, and Thomas was with them. Jesus came, the doors being locked, and stood in the middle, and said, “Peace be to you.”

И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!

27 T hen he said to Thomas, “Reach here your finger, and see my hands. Reach here your hand, and put it into my side. Don’t be unbelieving, but believing.”

Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

28 T homas answered him, “My Lord and my God!”

Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!

29 J esus said to him, “Because you have seen me, you have believed. Blessed are those who have not seen, and have believed.”

Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.

30 T herefore Jesus did many other signs in the presence of his disciples, which are not written in this book;

А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга.

31 b ut these are written, that you may believe that Jesus is the Christ, the Son of God, and that believing you may have life in his name.

А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.