1 W ho is this who comes from Edom, with dyed garments from Bozrah? Who this who is glorious in his clothing, marching in the greatness of his strength? “It is I who speak in righteousness, mighty to save.”

Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.

2 W hy is your clothing red, and your garments like him who treads in the wine vat?

Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин?

3 “ I have trodden the wine press alone; and of the peoples, no one was with me: Yes, I trod them in my anger, and trampled them in my wrath. Their lifeblood is sprinkled on my garments, and I have stained all my clothing.

Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло.

4 F or the day of vengeance was in my heart, and the year of my redeemed has come.

Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана.

5 I looked, and there was no one to help; and I wondered that there was no one to uphold: therefore my own arm brought salvation to me; and my own wrath upheld me.

Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост - тя Ме подкрепи.

6 I trod down the peoples in my anger, and made them drunk in my wrath, and I poured out their lifeblood on the earth.”

Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята.

7 I will tell of the loving kindnesses of Yahweh and the praises of Yahweh, according to all that Yahweh has given to us, and the great goodness toward the house of Israel, which he has given to them according to his mercies, and according to the multitude of his loving kindnesses.

Ще спомена милосърдията Господни, причините за хвалене на Господа за всичко, което ни е подарил Господ, и за голямата благост към Израелевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.

8 F or he said, “Surely, they are my people, children who will not deal falsely;” so he became their Savior.

Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.

9 I n all their affliction he was afflicted, and the angel of his presence saved them. In his love and in his pity he redeemed them. He bore them, and carried them all the days of old.

Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

10 B ut they rebelled, and grieved his holy Spirit. Therefore he turned and became their enemy, and he himself fought against them.

Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях.

11 T hen he remembered the days of old, Moses and his people, saying, “Where is he who brought them up out of the sea with the shepherds of his flock? Where is he who put his Holy Spirit among them?”

Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?

12 W ho caused his glorious arm to be at Moses’ right hand? Who divided the waters before them, to make himself an everlasting name?

Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име?

13 W ho led them through the depths, like a horse in the wilderness, so that they didn’t stumble?

Който ги водѝ през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат?

14 A s the livestock that go down into the valley, Yahweh’s Spirit caused them to rest. So you led your people, to make yourself a glorious name.

Духът Господен ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. Молитва за милост и помощ

15 L ook down from heaven, and see from the habitation of your holiness and of your glory. Where are your zeal and your mighty acts? The yearning of your heart and your compassion is restrained toward me.

Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене.

16 F or you are our Father, though Abraham doesn’t know us, and Israel does not acknowledge us. You, Yahweh, are our Father. Our Redeemer from everlasting is your name.

Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израел; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

17 O Yahweh, why do you make us wander from your ways, and harden our heart from your fear? Return for your servants’ sake, the tribes of your inheritance.

Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си - племената на Твоето наследство.

18 Y our holy people possessed it but a little while. Our adversaries have trodden down your sanctuary.

Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.

19 W e have become like those over whom you never ruled, like those who were not called by your name.

Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.