1 N ow there were some present at the same time who told him about the Galileans, whose blood Pilate had mixed with their sacrifices.

В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2 J esus answered them, “Do you think that these Galileans were worse sinners than all the other Galileans, because they suffered such things?

И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така?

3 I tell you, no, but unless you repent, you will all perish in the same way.

Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

4 O r those eighteen, on whom the tower in Siloam fell, and killed them; do you think that they were worse offenders than all the men who dwell in Jerusalem?

Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?

5 I tell you, no, but, unless you repent, you will all perish in the same way.”

Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Притча за безплодната смокиня

6 H e spoke this parable. “A certain man had a fig tree planted in his vineyard, and he came seeking fruit on it, and found none.

Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7 H e said to the vine dresser, ‘Behold, these three years I have come looking for fruit on this fig tree, and found none. Cut it down. Why does it waste the soil?’

И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?

8 H e answered, ‘Lord, leave it alone this year also, until I dig around it, and fertilize it.

А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

9 I f it bears fruit, fine; but if not, after that, you can cut it down.’”

и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.

10 H e was teaching in one of the synagogues on the Sabbath day.

И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 B ehold, there was a woman who had a spirit of infirmity eighteen years, and she was bent over, and could in no way straighten herself up.

и, ето, една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12 W hen Jesus saw her, he called her, and said to her, “Woman, you are freed from your infirmity.”

А Исус, като я видя, повика я и ѝ каза: Жено, освободена си от твоята немощ.

13 H e laid his hands on her, and immediately she stood up straight, and glorified God.

И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.

14 T he ruler of the synagogue, being indignant because Jesus had healed on the Sabbath, said to the multitude, “There are six days in which men ought to work. Therefore come on those days and be healed, and not on the Sabbath day!”

А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

15 T herefore the Lord answered him, “You hypocrites! Doesn’t each one of you free his ox or his donkey from the stall on the Sabbath, and lead him away to water?

Но Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?

16 O ught not this woman, being a daughter of Abraham, whom Satan had bound eighteen long years, be freed from this bondage on the Sabbath day?”

А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

17 A s he said these things, all his adversaries were disappointed, and all the multitude rejoiced for all the glorious things that were done by him.

И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Притча за синаповото зърно и кваса

18 H e said, “What is God’s Kingdom like? To what shall I compare it?

Тогава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя?

19 I t is like a grain of mustard seed, which a man took, and put in his own garden. It grew, and became a large tree, and the birds of the sky live in its branches.”

Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.

20 A gain he said, “To what shall I compare God’s Kingdom?

И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 I t is like yeast, which a woman took and hid in three measures of flour, until it was all leavened.”

Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. Тясната врата

22 H e went on his way through cities and villages, teaching, and traveling on to Jerusalem.

И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше.

23 O ne said to him, “Lord, are they few who are saved?” He said to them,

И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

24 “ Strive to enter in by the narrow door, for many, I tell you, will seek to enter in, and will not be able.

Подвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.

25 W hen once the master of the house has risen up, and has shut the door, and you begin to stand outside, and to knock at the door, saying, ‘Lord, Lord, open to us!’ then he will answer and tell you, ‘I don’t know you or where you come from.’

След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.

26 T hen you will begin to say, ‘We ate and drank in your presence, and you taught in our streets.’

Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал.

27 H e will say, ‘I tell you, I don’t know where you come from. Depart from me, all you workers of iniquity.’

А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28 T here will be weeping and gnashing of teeth, when you see Abraham, Isaac, Jacob, and all the prophets, in God’s Kingdom, and yourselves being thrown outside.

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън.

29 T hey will come from the east, west, north, and south, and will sit down in God’s Kingdom.

И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство.

30 B ehold, there are some who are last who will be first, and there are some who are first who will be last.”

И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. Христос плаче за Йерусалим

31 O n that same day, some Pharisees came, saying to him, “Get out of here, and go away, for Herod wants to kill you.”

В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32 H e said to them, “Go and tell that fox, ‘Behold, I cast out demons and perform cures today and tomorrow, and the third day I complete my mission.

Исус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

33 N evertheless I must go on my way today and tomorrow and the next day, for it can’t be that a prophet perish outside of Jerusalem.’

Обаче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим.

34 “ Jerusalem, Jerusalem, that kills the prophets, and stones those who are sent to her! How often I wanted to gather your children together, like a hen gathers her own brood under her wings, and you refused!

Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

35 B ehold, your house is left to you desolate. I tell you, you will not see me, until you say, ‘Blessed is he who comes in the name of the Lord!’”

Ето, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.