1 F or all this I laid to my heart, even to explore all this: that the righteous, and the wise, and their works, are in the hand of God; whether it is love or hatred, man doesn’t know it; all is before them.

Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.

2 A ll things come alike to all. There is one event to the righteous and to the wicked; to the good, to the clean, to the unclean, to him who sacrifices, and to him who doesn’t sacrifice. As is the good, so is the sinner; he who takes an oath, as he who fears an oath.

Всичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.

3 T his is an evil in all that is done under the sun, that there is one event to all: yes also, the heart of the sons of men is full of evil, and madness is in their heart while they live, and after that they go to the dead.

Това е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.

4 F or to him who is joined with all the living there is hope; for a living dog is better than a dead lion.

Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 F or the living know that they will die, but the dead don’t know anything, neither do they have any more a reward; for their memory is forgotten.

Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;

6 A lso their love, their hatred, and their envy has perished long ago; neither have they any more a portion forever in anything that is done under the sun.

също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

7 G o your way—eat your bread with joy, and drink your wine with a merry heart; for God has already accepted your works.

Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти.

8 L et your garments be always white, and don’t let your head lack oil.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

9 L ive joyfully with the wife whom you love all the days of your life of vanity, which he has given you under the sun, all your days of vanity: for that is your portion in life, and in your labor in which you labor under the sun.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето - през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

10 W hatever your hand finds to do, do it with your might; for there is no work, nor device, nor knowledge, nor wisdom, in Sheol, where you are going.

Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

11 I returned, and saw under the sun, that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, neither yet bread to the wise, nor yet riches to men of understanding, nor yet favor to men of skill; but time and chance happen to them all.

Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

12 F or man also doesn’t know his time. As the fish that are taken in an evil net, and as the birds that are caught in the snare, even so are the sons of men snared in an evil time, when it falls suddenly on them.

Защото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.

13 I have also seen wisdom under the sun in this way, and it seemed great to me.

И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):

14 T here was a little city, and few men within it; and a great king came against it, besieged it, and built great bulwarks against it.

Имаше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили.

15 N ow a poor wise man was found in it, and he by his wisdom delivered the city; yet no man remembered that same poor man.

Но в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.

16 T hen I said, “Wisdom is better than strength.” Nevertheless the poor man’s wisdom is despised, and his words are not heard.

Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат.

17 T he words of the wise heard in quiet are better than the cry of him who rules among fools.

Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.

18 W isdom is better than weapons of war; but one sinner destroys much good.

Мъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.