1 N ow these are the nations which Yahweh left, to test Israel by them, even as many as had not known all the wars of Canaan;

А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израел, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки.

2 o nly that the generations of the children of Israel might know, to teach them war, at least those who knew nothing of it before:

Остави ги само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израелтяните, които от по-рано не са знаели. Остави:

3 t he five lords of the Philistines, all the Canaanites, the Sidonians, and the Hivites who lived on Mount Lebanon, from Mount Baal Hermon to the entrance of Hamath.

петимата началници на филистимците и всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваал-ермон до прохода на Емат.

4 T hey were left to test Israel by them, to know whether they would listen to Yahweh’s commandments, which he commanded their fathers by Moses.

Те служеха, за да бъде изпитан Израел чрез тях и да се разбере ще слушат ли заповедите, които Господ беше заповядал на бащите им чрез Моисей.

5 T he children of Israel lived among the Canaanites, the Hittites, the Amorites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites.

Също така израелтяните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците;

6 T hey took their daughters to be their wives, and gave their own daughters to their sons and served their gods.

и вземаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и служеха на боговете им. Управление на съдиите в Израел (3: 7-16: 31) Първи съдия - Готониил

7 T he children of Israel did that which was evil in Yahweh’s sight, and forgot Yahweh their God, and served the Baals and the Asheroth.

И израелтяните извършиха зло пред Господа, като забравяха Господа, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите.

8 T herefore Yahweh’s anger burned against Israel, and he sold them into the hand of Cushan Rishathaim king of Mesopotamia; and the children of Israel served Cushan Rishathaim eight years.

Затова гневът на Господа пламна против Израел и Той ги предаде на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израелтяните бяха под властта на Хусанрисатаим осем години.

9 W hen the children of Israel cried to Yahweh, Yahweh raised up a savior to the children of Israel, who saved them, even Othniel the son of Kenaz, Caleb’s younger brother.

А когато израелтяните извикаха към Господа, Той въздигна избавител на израелтяните, който ги спаси - Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев.

10 T he Yahweh’s Spirit came on him, and he judged Israel; and he went out to war, and Yahweh delivered Cushan Rishathaim king of Mesopotamia into his hand. His hand prevailed against Cushan Rishathaim.

Дух Господен дойде върху него и той беше съдия над Израел. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим.

11 T he land had rest forty years, then Othniel the son of Kenaz died.

Тогава земята беше спокойна четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря. Втори съдия - Аод

12 T he children of Israel again did that which was evil in Yahweh’s sight, and Yahweh strengthened Eglon the king of Moab against Israel, because they had done that which was evil in Yahweh’s sight.

Пак израелтяните извършиха зло пред Господа; и Той укрепи моавския цар Еглон против Израел - вследствие на злото, което израелтяните извършиха пред Господа.

13 H e gathered the children of Ammon and Amalek to himself; and he went and struck Israel, and they possessed the city of palm trees.

Еглон събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, порази Израел и завладя Града на палмите.

14 T he children of Israel served Eglon the king of Moab eighteen years.

И израелтяните бяха под властта на моавския цар Еглон осемнадесет години.

15 B ut when the children of Israel cried to Yahweh, Yahweh raised up a savior for them, Ehud the son of Gera, the Benjamite, a left-handed man. The children of Israel sent tribute by him to Eglon the king of Moab.

А когато израелтяните извикаха към Господа, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левак. По него израелтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон.

16 E hud made himself a sword which had two edges, a cubit in length; and he wore it under his clothing on his right thigh.

Аод си направи меч, остър и от двете страни, дълъг един лакът, и го опаса под връхната си дреха на дясното си бедро.

17 H e offered the tribute to Eglon king of Moab. Now Eglon was a very fat man.

И така, той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много пълен човек.

18 W hen he had finished offering the tribute, he sent away the people who carried the tribute.

И като поднесе подаръка и изпрати обратно хората, които носеха подаръка,

19 B ut he himself turned back from the stone idols that were by Gilgal, and said, “I have a secret message for you, O king.” The king said, “Keep silence!” All who stood by him left him.

Аод се върна от пограничните камъни, които са при Галгал, и каза: Имам да ти казвам нещо тайно, царю. А царят му отговори: Мълчи. И отпрати навън всички, които стояха при него.

20 E hud came to him; and he was sitting by himself alone in the cool upper room. Ehud said, “I have a message from God to you.” He arose out of his seat.

Тогава Аод се приближи към него; а царят седеше сам в лятната си горна стая. Аод каза: Имам дума от Бога за тебе. Тогава царят стана от стола си.

21 E hud put out his left hand, and took the sword from his right thigh, and thrust it into his body:

А Аод протегна лявата си ръка и като измъкна меча от страната на дясното си бедро, го заби в корема му

22 a nd the handle also went in after the blade; and the fat closed on the blade, for he didn’t draw the sword out of his body; and it came out behind.

дотам, че и дръжката влезе след желязото, а острието на меча излезе отзад. Аод не извади меча, защото толкова навътре беше влязло желязото, че тлъстината скри дръжката на меча.

23 T hen Ehud went out onto the porch, and shut the doors of the upper room on him, and locked them.

Тогава Аод излезе през преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.

24 A fter he had gone, his servants came and saw that the doors of the upper room were locked. They said, “Surely he is covering his feet in the upper room.”

Когато той излезе, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая беше заключена, си казаха: Вероятно царят е по нужда в лятната стая.

25 T hey waited until they were ashamed; and behold, he didn’t open the doors of the upper room. Therefore they took the key and opened them, and behold, their lord had fallen down dead on the floor.

Но въпреки че чакаха, докато ги хвана срам, той не отваряше вратата на горната стая. Затова слугите взеха ключ, отвориха вратата и видяха, че господарят им лежеше мъртъв на земята.

26 E hud escaped while they waited, passed beyond the stone idols, and escaped to Seirah.

А докато те се бавеха, Аод избяга; премина пограничните камъни и се спаси в Сеирот.

27 W hen he had come, he blew a trumpet in the hill country of Ephraim; and the children of Israel went down with him from the hill country, and he led them.

И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израелтяните слязоха с него от хълмистата земя, а той беше начело.

28 H e said to them, “Follow me; for Yahweh has delivered your enemies the Moabites into your hand.” They followed him, and took the fords of the Jordan against the Moabites, and didn’t allow any man to pass over.

Аод им каза: Вървете след мене, защото Господ ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек.

29 T hey struck at that time about ten thousand men of Moab, every strong man, and every man of valor. No man escaped.

Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един.

30 S o Moab was subdued that day under the hand of Israel. Then the land had rest eighty years.

Така в онова време Моав беше покорѐн от Израел. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години. Трети съдия - Самегар

31 A fter him was Shamgar the son of Anath, who struck six hundred men of the Philistines with an ox goad. He also saved Israel.

След Аод настана времето на Самегар, Анатовия син, който с един волски остен изби шестстотин мъже от филистимците; той също избави Израел.