1 I said in my mind, Come now, I will prove you with mirth and test you with pleasure; so have a good time. But this also was vanity (emptiness, falsity, and futility)!

Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

2 I said of laughter, It is mad, and of pleasure, What does it accomplish?

Казах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

3 I searched in my mind how to cheer my body with wine—yet at the same time having my mind hold its course and guide me with wisdom—and how to lay hold of folly, till I might see what was good for the sons of men to do under heaven all the days of their lives.

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

4 I made great works; I built myself houses, I planted vineyards.

Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

5 I made for myself gardens and orchards and I planted in them all kinds of fruit trees.

направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

6 I made for myself pools of water from which to water the forest and make the trees bud.

направих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

7 I bought menservants and maidservants and had servants born in my house. Also I had great possessions of herds and flocks, more than any who had been before me in Jerusalem.

придобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

8 I also gathered for myself silver and gold and the treasure of kings and of the provinces. I got for myself men singers and women singers, and the delights of the sons of men— concubines very many.

Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

9 S o I became great and increased more than all who were before me in Jerusalem. Also my wisdom remained with me and stood by me.

Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

10 A nd whatever my eyes desired I kept not from them; I withheld not my heart from any pleasure, for my heart rejoiced in all my labor, and this was my portion and reward for all my toil.

И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

11 T hen I looked on all that my hands had done and the labor I had spent in doing it, and behold, all was vanity and a striving after the wind and a feeding on it, and there was no profit under the sun.

Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

12 S o I turned to consider wisdom and madness and folly; for what can the man do who succeeds the king? Nothing but what has been done already.

И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

13 T hen I saw that even wisdom is better than folly as far as light is better than darkness.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

14 T he wise man’s eyes are in his head, but the fool walks in darkness; and yet I perceived that one event happens to them both.

На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

15 T hen said I in my heart, As it happens to the fool, so it will happen even to me. And of what use is it then for me to be more wise? Then I said in my heart, This also is vanity (emptiness, vainglory, and futility)!

Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

16 F or of the wise man, the same as of the fool, there is no permanent remembrance, since in the days to come all will be long forgotten. And how does the wise man die? Even as the fool!

Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17 S o I hated life, because what is done under the sun was grievous to me; for all is vanity and a striving after the wind and a feeding on it.

Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

18 A nd I hated all my labor in which I had toiled under the sun, seeing that I must leave it to the man who will succeed me.

Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

19 A nd who knows whether he will be a wise man or a fool? Yet he will have dominion over all my labor in which I have toiled and in which I have shown myself wise under the sun. This is also vanity (emptiness, falsity, and futility)!

и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20 S o I turned around and gave my heart up to despair over all the labor of my efforts under the sun.

Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

21 F or here is a man whose labor is with wisdom and knowledge and skill; yet to a man who has not toiled for it he must leave it all as his portion. This also is vanity (emptiness, falsity, and futility) and a great evil!

Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22 F or what has a man left from all his labor and from the striving and vexation of his heart in which he has toiled under the sun?

Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

23 F or all his days are but pain and sorrow, and his work is a vexation and grief; his mind takes no rest even at night. This is also vanity (emptiness, falsity, and futility)!

Понеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24 T here is nothing better for a man than that he should eat and drink and make himself enjoy good in his labor. Even this, I have seen, is from the hand of God.

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 F or who can eat or who can have enjoyment any more than I can— apart from Him ?

Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

26 F or to the person who pleases Him God gives wisdom and knowledge and joy; but to the sinner He gives the work of gathering and heaping up, that he may give to one who pleases God. This also is vanity and a striving after the wind and a feeding on it.

Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.