1 A fterward Moses and Aaron went in and told Pharaoh, Thus says the Lord, the God of Israel, Let My people go, that they may hold a feast to Me in the wilderness.

След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 B ut Pharaoh said, Who is the Lord, that I should obey His voice to let Israel go? I know not the Lord, neither will I let Israel go.

Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 A nd they said, The God of the Hebrews has met with us; let us go, we pray you, three days’ journey into the desert and sacrifice to the Lord our God, lest He fall upon us with pestilence or with the sword.

А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 T he king of Egypt said to Moses and Aaron, Why do you take the people from their jobs? Get to your burdens!

Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

5 P haraoh said, Behold, the people of the land now are many, and you make them rest from their burdens!

Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

6 T he very same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people and their officers,

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 Y ou shall no more give the people straw to make brick; let them go and gather straw for themselves.

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 B ut the number of the bricks which they made before you shall still require of them; you shall not diminish it in the least. For they are idle; that is why they cry, Let us go and sacrifice to our God.

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et heavier work be laid upon the men that they may labor at it and pay no attention to lying words.

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 T he taskmasters of the people went out, and their officers, and they said to the people, Thus says Pharaoh, I will not give you straw.

И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 G o, get straw where you can find it; but your work shall not be diminished in the least.

Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people were scattered through all the land of Egypt to gather the short stubble instead of straw.

Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 A nd the taskmasters were urgent, saying, Finish your work, your daily quotas, as when there was straw.

А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 A nd the Hebrew foremen, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, Why have you not fulfilled all your quota of making bricks yesterday and today, as before?

И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 T hen the Hebrew foremen came to Pharaoh and cried, Why do you deal like this with your servants?

Тогава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 N o straw is given to your servants, yet they say to us, Make bricks! And behold, your servants are beaten, but the fault is in your own people.

Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 B ut said, You are idle, lazy and idle! That is why you say, Let us go and sacrifice to the Lord.

Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 G et out now and get to work; for no straw shall be given you, yet you shall deliver the full quota of bricks.

Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 A nd the Hebrew foremen saw that they were in an evil situation when it was said, You shall not diminish in the least your full daily quota of bricks.

И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

20 A nd the foremen met Moses and Aaron, who were standing in the way as they came forth from Pharaoh.

И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 A nd the foremen said to them, The Lord look upon you and judge, because you have made us a rotten stench to be detested by Pharaoh and his servants and have put a sword in their hand to slay us.

и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 T hen Moses turned again to the Lord and said, O Lord, why have You dealt evil to this people? Why did You ever send me?

Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 F or since I came to Pharaoh to speak in Your name, he has done evil to this people, neither have You delivered Your people at all.

Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?