1 T herefore, since these promises are ours, beloved, let us cleanse ourselves from everything that contaminates and defiles body and spirit, and bring consecration to completeness in the fear of God.

И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. Радостта на апостола

2 D o open your hearts to us again. We have wronged no one, we have betrayed or corrupted no one, we have cheated or taken advantage of no one.

Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.

3 I do not say this to reproach or condemn, for I have said before that you are in our hearts, together, whether we die or live.

Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.

4 I have great boldness and free and fearless confidence and cheerful courage toward you; my pride in you is great. I am filled with the comfort; with all our tribulation and in spite of it, I am overflowing with joy.

Голяма е моята увереност във вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

5 F or even when we arrived in Macedonia, our bodies had no ease or rest, but we were oppressed in every way and afflicted at every turn—fighting and contentions without, dread and fears within.

Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

6 B ut God, Who comforts and encourages and refreshes and cheers the depressed and the sinking, comforted and encouraged and refreshed and cheered us by the arrival of Titus.

Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;

7 a nd not only by his coming but also by the comfort with which he was encouraged and refreshed and cheered as to you, while he told us of your yearning affection, of how sorry you were and how eagerly you took my part, so that I rejoiced still more.

и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.

8 F or even though I did grieve you with my letter, I do not regret, though I did regret it; for I see that that letter did pain you, though only for a little while;

Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

9 Y et I am glad now, not because you were pained, but because you were pained into repentance; for you felt a grief such as God meant you to feel, so that in nothing you might suffer loss through us or harm for what we did.

Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.

10 F or godly grief and the pain God is permitted to direct, produce a repentance that leads and contributes to salvation and deliverance from evil, and it never brings regret; but worldly grief (the hopeless sorrow that is characteristic of the pagan world) is deadly.

Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

11 F or observe what this same godly sorrow has done for you and has produced in you: what eagerness and earnest care to explain and clear yourselves '> complicity in the condoning of incest], what indignation, what alarm, what yearning, what zeal, what readiness to mete out punishment '> to the offender]! At every point you have proved yourselves cleared and guiltless in the matter.

Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

12 S o although I did write to you, it was not for the sake and because of the one who did wrong, nor on account of the one who suffered wrong, but in order that you might realize before God how zealously you do care for us.

И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.

13 T herefore we are relieved and comforted and encouraged. And in addition to our own consolation, we were especially delighted at the joy of Titus, because you have all set his mind at rest, soothing and refreshing his spirit.

Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.

14 F or if I had boasted to him at all concerning you, I was not disappointed or put to shame, but just as everything we ever said to you was true, so our boasting to Titus has proved true also.

Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.

15 A nd his heart goes out to you more abundantly than ever as he recalls the submission that all of you had, and the reverence and anxiety with which you accepted and welcomed him.

И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

16 I am very happy because I now am of good courage and have perfect confidence in you in all things.

Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.