1 D avid fled from Naioth in Ramah and came and said to Jonathan, What have I done? Of what am I guilty? What is my sin before your father, that he seeks my life?

Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?

2 J onathan said, God forbid! You shall not die. My father does nothing great or small but what he tells me. And why should hide this thing from me? It is not so.

А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.

3 B ut David replied, Your father certainly knows that I have found favor in your eyes, and he thinks, Let not Jonathan know this, lest he be grieved. But truly as the Lord lives and as your soul lives, there is but a step between me and death.

Обаче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.

4 T hen Jonathan said to David, Whatever you desire, I will do for you.

Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.

5 D avid said to Jonathan, Tomorrow is the New Moon, and I should not fail to sit at the table with the king; but let me go, that I may hide myself in the field till the third day at evening.

А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

6 I f your father misses me at all, then say, David earnestly asked leave of me that he might run to Bethlehem, his city, for there is a yearly sacrifice there for all the family.

Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

7 I f he says, All right, then it will be well with your servant; but if he is angry, then be sure that evil is determined by him.

Ако Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

8 T herefore deal kindly with your servant, for you have brought into a covenant of the Lord with you. But if there is guilt in me, kill me yourself; for why should you bring me to your father?

И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в Господен завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?

9 A nd Jonathan said, Far be it from you! If I knew that evil was determined for you by my father, would I not tell you?

Йонатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?

10 T hen said David to Jonathan, Who will tell me if your father answers you roughly?

Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?

11 J onathan said, Come, let us go into the field. So they went into the field.

А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.

12 J onathan said to David, The Lord, the God of Israel, be witness. When I have sounded out my father about this time tomorrow, or the third day, behold, if he is well inclined toward David, and I do not send and let you know it,

Йонатан каза на Давид: Господ, Израелевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.

13 T he Lord do so, and much more, to Jonathan. But if it please my father to do you harm, then I will disclose it to you and send you away, that you may go in safety. And may the Lord be with you as He has been with my father.

И така да направи Господ на Йонатан - да! - и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

14 W hile I am still alive you shall not only show me the loving-kindness of the Lord, so that I die not,

И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,

15 B ut also you shall not cut off your kindness from my house forever—no, not even when the Lord has cut off every enemy of David from the face of the earth.

но и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

16 S o Jonathan made a covenant with the house of David, saying, And the Lord will require that this covenant be kept at the hands of David’s enemies.

Така Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да изисква това чрез Давидовите неприятели!

17 A nd Jonathan caused David to swear again by his love for him, for Jonathan loved him as he loved his own life.

И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

18 T hen Jonathan said to David, Tomorrow is the New Moon festival; and you will be missed, for your seat will be empty.

Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

19 O n the third day you will go quickly and come to the place where you hid yourself when the matter was in hand, and remain by the stone Ezel.

Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.

20 A nd I will shoot three arrows on the side of it, as though I shot at a mark.

А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.

21 A nd I will send a lad, saying, Go, find the arrows. If I expressly say to the lad, Look, the arrows are on this side of you, take them—then you are to come, for it is safe for you and there is no danger, as the Lord lives.

След това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност - заклевам се за това в живота на Господа.

22 B ut if I say to the youth, Look, the arrows are beyond you—then go, for the Lord has sent you away.

Но ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото Господ те е отпратил.

23 A nd as touching the matter of which you and I have spoken, behold, the Lord is between you and me forever.

А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека Господ да бъде свидетел между мен и тебе до века.

24 S o David hid himself in the field, and when the New Moon came, the king sat down to eat food.

И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

25 T he king sat, as at other times, on his seat by the wall, and Jonathan sat opposite, and Abner sat by Saul’s side, but David’s place was empty.

След като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.

26 Y et Saul said nothing that day, for he thought, Something has befallen him and he is not clean—surely he is not clean.

Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.

27 B ut on the morrow, the second day after the new moon, David’s place was empty; and Saul said to Jonathan his son, Why has not the son of Jesse come to the meal, either yesterday or today?

А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?

28 A nd Jonathan answered, David earnestly asked leave of me to go to Bethlehem.

И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

29 H e said, Let me go, I pray, for our family holds a sacrifice in the city and my brother commanded me to be there. Now, if I have found favor in your eyes, let me get away and see my brothers. That is why he has not come to the king’s table.

Пусни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

30 T hen Saul’s anger was kindled against Jonathan and he said to him, You son of a perverse, rebellious woman, do not I know that you have chosen the son of Jesse to your own shame and to the shame of your mother who bore you?

Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?

31 F or as long as the son of Jesse lives upon the earth, you shall not be established nor shall your kingdom. So now send and bring him to me, for he shall surely die.

Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

32 J onathan answered Saul his father, Why should he be killed? What has he done?

А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?

33 B ut Saul cast his spear at him to smite him, by which Jonathan knew that his father had determined to kill David.

А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.

34 S o Jonathan arose from the table in fierce anger, and ate no food that second day of the month, for he grieved for David because his father had disgraced him.

И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.

35 I n the morning Jonathan went out into the field at the time appointed with David, and a little lad was with him.

На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.

36 A nd he said to his lad, Run, find the arrows which I shoot. And as the lad ran, he shot an arrow beyond him.

Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.

37 W hen the lad came to the place where Jonathan had shot the arrow, Jonathan called to, Is not the arrow beyond you?

А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?

38 A nd Jonathan cried after the lad, Make speed, haste, stay not! The lad gathered up the arrow and came to his master.

И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.

39 B ut the lad knew nothing; only Jonathan and David knew the matter.

Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.

40 J onathan gave his weapons to his lad and told him, Go, carry them to the city.

Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.

41 A nd as soon as the lad was gone, David arose from beside the heap of stones and fell on his face to the ground and bowed himself three times. And they kissed one another and wept with one another until David got control of himself.

А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата - а Давид плака особено много.

42 A nd Jonathan told David, Go in peace, forasmuch as we have sworn to each other in the name of the Lord, saying, The Lord shall be between me and you, and between my descendants and yours forever. And Jonathan arose and departed into the city.

Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.