1 I n the days when the judges ruled, there was a famine in the land. And a certain man of Bethlehem of Judah went to sojourn in the country of Moab, he, his wife, and his two sons.

В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.

2 T he man’s name was Elimelech and his wife’s name was Naomi and his two sons were named Mahlon and Chilion; they were Ephrathites from Bethlehem of Judah. They went to the country of Moab and continued there.

Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.

3 B ut Elimelech, who Naomi’s husband, died, and she was left with her two sons.

Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.

4 A nd they took wives of the women of Moab; the name of the one was Orpah and the name of the other Ruth. They dwelt there about ten years;

И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.

5 A nd Mahlon and Chilion died also, both of them, so the woman was bereft of her two sons and her husband.

След това Маалон и Хелеон умряха - и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.

6 T hen she arose with her daughters-in-law to return from the country of Moab, for she had heard in Moab how the Lord had visited His people in giving them food.

След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.

7 S o she left the place where she was, her two daughters-in-law with her, and they started on the way back to Judah.

И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,

8 B ut Naomi said to her two daughters-in-law, Go, return each of you to her mother’s house. May the Lord deal kindly with you, as you have dealt with the dead and with me.

Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.

9 T he Lord grant that you may find a home and rest, each in the house of her husband! Then she kissed them and they wept aloud.

Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.

10 A nd they said to her, No, we will return with you to your people.

След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.

11 B ut Naomi said, Turn back, my daughters, why will you go with me? Have I yet sons in my womb that may become your husbands?

Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12 T urn back, my daughters, go; for I am too old to have a husband. If I should say I have hope, even if I should have a husband tonight and should bear sons,

Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,

13 W ould you therefore wait till they were grown? Would you therefore refrain from marrying? No, my daughters; it is far more bitter for me than for you that the hand of the Lord is gone out against me.

вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.

14 T hen they wept aloud again; and Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth clung to her.

А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.

15 A nd Naomi said, See, your sister-in-law has gone back to her people and to her gods; return after your sister-in-law.

Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.

16 A nd Ruth said, Urge me not to leave you or to turn back from following you; for where you go I will go, and where you lodge I will lodge. Your people shall be my people and your God my God.

А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог - мой Бог.

17 W here you die I will die, and there will I be buried. The Lord do so to me, and more also, if anything but death parts me from you.

Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.

18 W hen Naomi saw that Ruth was determined to go with her, she said no more.

Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.

19 S o they both went on until they came to Bethlehem. And when they arrived in Bethlehem, the whole town was stirred about them, and said, Is this Naomi?

И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?

20 A nd she said to them, Call me not Naomi; call me Mara, for the Almighty has dealt very bitterly with me.

А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният много ме огорчи.

21 I went out full, but the Lord has brought me home again empty. Why call me Naomi, since the Lord has testified against me, and the Almighty has afflicted me?

Задоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?

22 S o Naomi returned, and Ruth the Moabitess, her daughter-in-law, with her, who returned from the country of Moab. And they came to Bethlehem at the beginning of barley harvest.

Така се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.