1 I t was told Joab, Behold, the king is weeping and mourning for Absalom.

Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.

2 S o the victory that day was turned into mourning for all the people, for they heard it said, The king grieves for his son.

Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.

3 T he people slipped into the city stealthily that day as humiliated people steal away when they flee in battle.

И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.

4 B ut the king covered his face and cried with a loud voice, O my son Absalom, O Absalom, my son, my son!

А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 A nd Joab came into the house to the king and said, You have today covered the faces of all your servants with shame, who this day have saved your life and the lives of your sons and your daughters and the lives of your wives and concubines.

Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 F or you love those who hate you and hate those who love you. You have declared today that princes and servants are nothing to you; for today I see that if Absalom had lived and all the rest of us had died, you would be well pleased.

Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 S o now arise, go out and speak kindly and encouragingly to your servants; for I swear by the Lord that if you do not go, not a man will remain with you this night. And this will be worse for you than all the evil that has befallen you from your youth until now.

Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

8 T hen the king arose and sat in the gate. And all were told, The king is sitting in the gate, and they all came before the king. Now Israel had fled, every man to his home.

Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израел беше побегнал, всеки в шатъра си. Давид се завръща в Йерусалим

9 A nd all the people were at strife throughout all the tribes of Israel, saying, The king delivered us from the hands of our enemies, and he saved us from the hands of the Philistines. And now he has fled out of the land from Absalom.

Тогава целият народ на всичките Израелеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.

10 A nd Absalom, whom we anointed over us, is dead in battle. So now, why do you say nothing about bringing back the king?

Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 A nd King David sent to Zadok and to Abiathar the priests, saying, Say to the elders of Judah, Why are you the last to bring the king back to his house, when the word of all Israel has come to the king, to bring him to his house?

Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израел (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?

12 Y ou are my kinsmen; you are my bone and my flesh. Why then are you the last to bring back the king?

Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?

13 A nd say to Amasa, Are you not of my bone and of my flesh? May God do so to me, and more also, if you are not commander of my army hereafter in place of Joab.

А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.

14 H e inclined the hearts of all the men of Judah as one man, so they sent word to, Return, you and all your servants.

И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.

15 S o returned and came to the Jordan. And Judah came to Gilgal to meet the king, to conduct him over the Jordan.

И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.

16 A nd Shimei son of Gera, a Benjamite of Bahurim, hastily came down with the men of Judah to meet King David,

Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.

17 A nd 1, 000 men of Benjamin with him. And Ziba, the servant of the house of Saul, and his fifteen sons and twenty servants with him, rushed to the Jordan and pressed quickly into the king’s presence.

С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.

18 A nd there went over a ferryboat to bring over the king’s household and to do what he thought good. And Shimei son of Gera fell down before the king as David came to the Jordan,

После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:

19 A nd said to the king, Let not my lord impute iniquity to me and hold me guilty, nor remember what your servant did the day my lord went out of Jerusalem; may the king not take it to heart.

Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.

20 F or your servant knows that I have sinned; therefore, behold, I am today the first of all the house of Joseph to come down to meet my lord the king.

Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.

21 B ut Abishai son of Zeruiah said, Shall not Shimei be put to death for this, because he cursed the Lord’s anointed?

Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле Господния помазаник?

22 D avid said, What have I to do with you, you sons of Zeruiah, that you should be an adversary to me today? Shall anyone be put to death today in Israel? For do not I know that I am this day king over Israel?

А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израел? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израел?

23 T herefore the king said to Shimei, You shall not die. And the king gave him his oath.

И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 M ephibosheth the son of Saul came down to meet the king, and had not dressed his feet, trimmed his beard, or washed his clothes from the day the king left until he returned in peace and safety.

Също и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.

25 A nd when he came to Jerusalem to meet the king, David said to him, Why did you not go with me, Mephibosheth?

А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей?

26 H e said, My lord O king, my servant deceived me; for I said, Saddle me the donkey that I may ride on it and go to the king, for your servant is lame.

А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.

27 H e has slandered your servant to my lord the king. But the king is as an angel of God; so do what is good in your eyes.

И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направѝ каквото ти се вижда угодно.

28 F or all of my father’s house were but doomed to death before my lord the king; yet you set your servant among those who ate at your own table. What right therefore have I to cry any more to the king?

Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 T he king said to him, Why speak any more of your affairs? I say, You and Ziba divide the land.

Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 M ephibosheth said to the king, Oh, let him take it all, since my lord the king has returned home in safety and peace.

А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.

31 N ow Barzillai the Gileadite came down from Rogelim and went on to the Jordan with the king to conduct him over the Jordan.

Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан.

32 N ow Barzillai was a very aged man, even eighty years old; and he had provided the king with food while he remained at Mahanaim, for he was a very great man.

А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 A nd the king said to Barzillai, Come over with me, and I will provide for you with me in Jerusalem.

И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.

34 A nd Barzillai said to the king, How much longer have I to live, that it would be worthwhile for me to go up with the king to Jerusalem?

А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?

35 I am this day eighty years old. Could I now discern between good and evil? Can your servant appreciate what I eat or drink? Can I any longer enjoy the voices of singing men and women? Why then should your servant be still a burden to my lord the king?

Днес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя?

36 Y our servant will only go over the Jordan with the king. Why should the king repay me with such a reward?

Слугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?

37 L et your servant turn back again, that I may die in my own city and be buried by the grave of my father and mother. But here is your servant Chimham; let him go over with my lord the king. And do to him what shall seem good to you.

Нека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно.

38 T he king answered, Chimham shall go over with me, and I will do to him what seems good to you; and whatever you ask of me I will do for you.

Тогава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.

39 S o all the people went over the Jordan. When the king had crossed over, he kissed Barzillai and blessed him, and returned to his own place.

И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.

40 T hen the king went on to Gilgal, and Chimham went with him; and all the people of Judah and also half the people of Israel escorted the king.

След това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израелевия народ, съпроводиха царя.

41 A nd all the men of Israel came to the king and said to him, Why have our kinsmen, the men of Judah, stolen you away and have brought the king and his household over the Jordan, and all David’s men with him?

Тогава всички Израелеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже?

42 B ut all the men of Judah answered the men of Israel, Because the king is near of kin to us. Why then be angry about it? Have we eaten at all at the king’s expense? Or has he given us any gift?

А всички Юдови мъже отговориха на Израелевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар?

43 T hen the men of Israel answered the men of Judah, We have ten shares in the king; and we have more right to David than you have. Why then did you despise and ignore us? Were we not the first to speak of our bringing back our king? But the words of the men of Judah were more violent than the charges of the men of Israel.

А Израелевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израелевите мъже.