1 T he words of the Preacher, the son of David and king in Jerusalem.

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 V apor of vapors and futility of futilities, says the Preacher. Vapor of vapors and futility of futilities! All is vanity (emptiness, falsity, and vainglory).

Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 W hat profit does man have left from all his toil at which he toils under the sun?

Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

4 O ne generation goes and another generation comes, but the earth remains forever.

Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

5 T he sun also rises and the sun goes down, and hastens to the place where it rises.

Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

6 T he wind goes to the south and circles about to the north; it circles and circles about continually, and on its circuit the wind returns again.

Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 A ll the rivers run into the sea, yet the sea is not full. To the place from which the rivers come, to there and from there they return again.

Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

8 A ll things are weary with toil and all words are feeble; man cannot utter it. The eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.

Всички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

9 T he thing that has been—it is what will be again, and that which has been done is that which will be done again; and there is nothing new under the sun.

Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 I s there a thing of which it may be said, See, this is new? It has already been, in the vast ages of time which were before us.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

11 T here is no remembrance of former happenings or men, neither will there be any remembrance of happenings of generations that are to come by those who are to come after them.

Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

12 I , the Preacher, have been king over Israel in Jerusalem.

Аз, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

13 A nd I applied myself by heart and mind to seek and search out by wisdom all human activity under heaven. It is a miserable business which God has given to the sons of man with which to busy themselves.

и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

14 I have seen all the works that are done under the sun, and behold, all is vanity, a striving after the wind and a feeding on wind.

Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

15 W hat is crooked cannot be made straight, and what is defective and lacking cannot be counted.

Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 I entered into counsel with my own mind, saying, Behold, I have acquired great wisdom, yes, more than all who have been over Jerusalem before me; and my mind has had great experience of wisdom and knowledge.

Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

17 A nd I gave my mind to know wisdom and to discern madness and folly; I perceived that this also is a searching after wind and a feeding on it.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 F or in much wisdom is much vexation, and he who increases knowledge increases sorrow.

Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.