1 C uvintele Eclesiastului, fiul lui David, împăratul Ierusalimului.

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 O , deşertăciune a deşertăciunilor, zice Eclesiastul, o deşertăciune a deşertăciunilor! Totul este deşertăciune.

Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 C e folos are omul din toată truda pe care şi -o dă supt soare?

Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

4 U n neam trece, altul vine, şi pămîntul rămîne vecinic în picioare.

Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

5 S oarele răsare, apune şi aleargă spre locul de unde răsare din nou.

Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

6 V întul suflă spre miază-zi, şi se întoarce spre miază-noapte; apoi iarăş se întoarce, şi începe din nou aceleaşi rotituri.

Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 T oate rîurile se varsă în mare, şi marea tot nu se umple: ele aleargă necurmat spre locul de unde pornesc, ca iarăş să pornească de acolo.

Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

8 T oate lucrurile sînt într'o necurmată frămîntare, aşa cum nu se poate spune; ochiul nu se mai satură privind, şi urechea nu oboseşte auzind.

Всички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

9 C e a fost, va mai fi, şi ce s'a făcut, se va mai face; nu este nimic nou supt soare.

Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 D acă este vreun lucru despre care s'ar putea spune:,, Iată ceva nou!`` de mult lucrul acela era şi în veacurile dinaintea noastră.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

11 N imeni nu-şi mai aduce aminte de ce a fost mai înainte; şi ce va mai fi, ce se va mai întîmpla mai pe urmă nu va lăsa nici o urmă de aducere aminte la cei ce vor trăi mai tîrziu.

Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

12 E u, Eclesiastul, am fost împărat peste Israel, în Ierusalim.

Аз, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

13 M i-am pus inima să cercetez şi să adîncesc cu înţelepciune tot ce se întîmplă supt ceruri: iată o îndeletnicire plină de trudă, la care supune Dumnezeu pe fiii oamenilor.

и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

14 A m văzut tot ce se face supt soare; şi iată că totul este deşertăciune şi goană după vînt!

Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

15 C e este strîmb, nu se poate îndrepta, şi ce lipseşte nu poate fi trecut la număr.

Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 A m zis în mine însumi:,, Iată că am sporit şi am întrecut în înţelepciune pe toţi cei ce au stăpînit înaintea mea peste Ierusalim, şi mintea mea a văzut multă înţelepciune şi ştiinţă.

Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

17 M i-am pus inima să cunosc înţelepciunea, şi să cunosc prostia şi nebunia. Dar am înţeles că şi aceasta este goană după vînt.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 C ăci unde este multă înţelepciune, este şi mult necaz, şi cine ştie multe, are şi multă durere.

Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.