1 ( O rugăciune a lui Moise, omul lui Dumnezeu.) Doamne, Tu ai fost locul nostru de adăpost, din neam în neam.

(По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

2 Î nainte ca să se fi născut munţii, şi înainte ca să se fi făcut pămîntul şi lumea, din vecinicie în vecinicie, Tu eşti Dumnezeu!

преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

3 T u întorci pe oameni în ţărînă, şi zici:,,Întoarceţi-vă fiii oamenilor!``

Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

4 C ăci înaintea Ta, o mie de ani sînt ca ziua de ieri, care a trecut, şi ca o strajă din noapte.

Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

5 Î i mături, ca un vis: dimineaţa, sînt ca iarba, care încolţeşte iarăş:

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

6 î nfloreşte dimineaţa, şi creşte, iar seara este tăiată şi se usucă.

сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

7 N oi sîntem mistuiţi de mînia Ta, şi îngroziţi de urgia Ta.

Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

8 T u pui înaintea Ta nelegiuirile noastre, şi scoţi la lumina Feţei Tale păcatele noastre cele ascunse.

Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

9 T oate zilele noastre pier de urgia Ta, vedem cum ni se duc anii ca un sunet.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

10 A nii vieţii noastre se ridică la şaptezeci de ani, iar, pentru cei mai tari, la optzeci de ani; şi lucrul cu care se mîndreşte omul în timpul lor nu este decît trudă şi durere, căci trece iute, şi noi sburăm.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

11 D ar cine ia seama la tăria mîniei Tale, şi la urgia Ta, aşa cum se cuvine să se teamă de Tine?

Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Î nvaţă-ne să ne numărăm bine zilele, ca să căpătăm o inimă înţeleaptă!

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

13 Î ntoarce-te, Doamne! Pînă cînd zăboveşti? Ai milă de robii Tăi!

Върни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 S atură-ne în fiecare dimineaţă de bunătatea Ta, şi toată viaţa noastră ne vom bucura şi ne vom veseli.

Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Î nveseleşte-ne tot atîtea zile cîte ne-ai smerit, tot atîţia ani cît am văzut nenorocirea!

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

16 S ă se arate robilor Tăi lucrarea Ta, şi slava Ta fiilor lor!

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

17 F ie peste noi bunăvoinţa Domnului Dumnezeului nostru! Şi întăreşte lucrarea mînilor noastre, da, întăreşte lucrarea mînilor noastre!

И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.