1 A good name is better than precious perfume, and the day of death better than the day of one’s birth.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 I t is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting, for that is the end of all men; and the living will lay it to heart.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 S orrow is better than laughter, for by the sadness of the countenance the heart is made better and gains gladness.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise is in the house of mourning, but the heart of fools is in the house of mirth and sensual joy.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better for a man to hear the rebuke of the wise than to hear the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 F or like the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool. This also is vanity (emptiness, falsity, and futility)!

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 S urely oppression and extortion make a wise man foolish, and a bribe destroys the understanding and judgment.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 B etter is the end of a thing than the beginning of it, and the patient in spirit is better than the proud in spirit.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 D o not be quick in spirit to be angry or vexed, for anger and vexation lodge in the bosom of fools.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 D o not say, Why were the old days better than these? For it is not wise or because of wisdom that you ask this.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom is as good as an inheritance, yes, more excellent it is for those who see the sun.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 F or wisdom is a defense even as money is a defense, but the excellency of knowledge is that wisdom shields and preserves the life of him who has it.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 C onsider the work of God: who can make straight what He has made crooked?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of prosperity be joyful, but in the day of adversity consider that God has made the one side by side with the other, so that man may not find out anything that shall be after him.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 I have seen everything in the days of my vanity (my emptiness, falsity, vainglory, and futility): there is a righteous man who perishes in his righteousness, and there is a wicked man who prolongs his life in his evildoing.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 B e not righteous overmuch, neither strive to make yourself overwise—why should you destroy yourself ?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 b e not wicked overmuch or willfully, neither be foolish—why should you die before your time?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that you should take hold of this and from that withdraw not your hand; for he who fears and worships God will come forth from them all.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 w isdom is a strength to the wise man more than ten rulers or valiant generals who are in the city.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 S urely there is not a righteous man upon earth who does good and never sins.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 D o not give heed to everything that is said, lest you hear your servant cursing you—

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 F or often your own heart knows that you have likewise cursed others.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 A ll this have I tried and proved by wisdom. I said, I will be wise —but it was far from me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 T hat which is is far off, and that which is deep is very deep—who can find it out ?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 I turned about and my heart was set to know and to search out and to seek wisdom and the reason of things, and to know that wickedness is folly and that foolishness is madness.

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 A nd I found that more bitter than death is the woman whose heart is snares and nets and whose hands are bands. Whoever pleases God shall escape from her, but the sinner shall be taken by her.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 B ehold, this I have found, says the Preacher, while weighing one thing after another to find out the right estimate —

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 W hich I am still seeking but have not found—one upright man among a thousand have I found, but an upright woman among all those have I not found.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 B ehold, this is the only I have found: God made man upright, but they have sought out many devices.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.